Дионис – богът на огъня и слънцето, на виното и на лозята, на веселието и нощта, но и на скритите сили в личността, е много почитан в древността по българските земи. Траките го наричат Сабазий. След време в Гърция той придобива името Дионис, а шествията в чест на плодородието, което той дава, създават театъра в Европа.
Днес в различни райони на България и Северна Гърция се откриват останки от древните селища, посветени на Дионис, а голямата мечта на много изследователи е да намерят по нашите земи онова голямо свещено място, което е било съперник на светилището на Делфийския оракул. Легендата гласи, че именно в това тракийско светилище на бога на виното и плодородието е дошъл Александър Велики, за да научи съдбата си. За място спорят Перперикон, връх Острец край Велинград, светилище край Опака, край Якоруда и още дузина места.
Проф. Валерия Фол е категорична, че заради дълбоката вяра и почитание, които тракийските племена са имали към Сабазий Дионис, неговите места за поколение са разпръснати по цялата територия на днешна България. „Много светилища подсказват, че могат да са именно Дионисови светилища, в които са извършили пророчества.
Ябланишкото ждрело – райско кътче, обградено от пещери и скални масиви
Такива светилища има само в Родопите, има открити в Рила и в Пирин. Например има едно светилище в Рила, което е на над 2000 метра и включително има кръгла постройка там. Такива големи регионални светилища, в които се чества Дионис, и слънце-богът същевременно, където са извършвани и астрономически наблюдения, защото хората трябва да знаят годишния цикъл и да измерват времето, вероятно са извършвани пророчества“, изтъква Валерия Фол. Тя допълва, че „всеки регион има своето голямо, регионално Дионисиево светилище, където хората са се събрали един път годишно, за да почетат бога, за да получат и пророчество и за да извършват своите тайнства“.
Дворецът на Перперикон в Източните Родопи не далеч от Кърджали е едно от светилищата на Сабазий-Дионис. Като аргументи в полза на това, че се използвало за религиозни церемонии, се посочват внушителните размери на древния палат и особеното му устройство. Има предположения, че именно там живеела прорицателка, която при посещението на Александър Велики му предсказала огромна империя. Такова пророчество получи няколко столетия след това, но за своя син, бащата на бъдещият римски император Октавиан Август.
Светилището на Бесите – Белниташ е друго предполагаемо място, където Бесите отдавали почит на Дионис. Все още тук и на около по родопските скали иманяри търсят митичната златна колесница на Александър Македонски, за която Ванга предупреждава, че осем души ще се простят с живота си, докато бъде намерена.
Бегликташ – българската загадка край Приморско
Над Велинград на връх Острец археолози начело с Дияна Гербова разкриха преди време огромно тракийско светилище на Дионис с хилядолетна история. Открити са многобройни доказателства за жертвоприношения извършвани през дълъг период от над 4 хиляди години, както и много натрошени керамични съдове. „Традицията е, че когато ти трошиш нещо означава, че показваш, че за теб материалното няма значение, че истинското, трайното, вечното- това е духовното„, казва професор Гербова.
Изследователите за изумени и от организацията на строителството в светилището. Централната сграда, мястото за излияния и пророчества стои направо върху скалата. Тук оракулът пророкува с вино и билки. А част от откритите монети са с еротични мотиви, пише „Уикенд“. „Не е ясно дали тези монети са сечени от бесите. Но не е невъзможно. Все пак това са земите от света на Дионис, сатирите, виното и опиянението. Но има нещо, което иманярите не могат да ограбят – славата и историята на Бесите, известни със свободния си дух и воля. Войни, но жреци, пазители на орфическите мистерии, носители на учение за душата, владетели на природните сили. За това и светилищата им са толкова прочути, изтъква професор Гербова.
Каменните огледала – поредното неразгадано българско чудо
В област Търговище, край на град Опака също има голямо светилище на Дионис. „Освен Перперикон в Родопите е имало и много други светилища на Дионис, както на север и на юг от Стара Планина, твърди професор Николай Овчаров“. „Навсякъде се извършвал един ритуал наречен „ Винено – огнен“ ритуал. Върху гигантския олтар се изливало виното от жрицата и се е палел огън, по височината му тя гадала“, допълва археологът. Такъв олтар е открит и край Опака преди години. Имало е и втори, но той е изчезнал, запазена е само негова снимка. Според Николай Овчаров откриването на такъв гигантски храм на Дионис в земята на Гетите е изключително важно за изследването на Античната култура на север от Стара планина. Рядък жертвеник от храм на бог Дионисий е открит и в района на поповското село Гагово.
