Светилището Бабяшка чука е едно от най-високите в България. Издига се на 1653 метра надморска височина в Западните Родопи до село Бабяк. Селото стана известно заради откритите край него златни залежи, които още траките са използвали. Добивът и от тези залежи няма да остава в България. Иначе местните хора помнят и разказват истории от отминали времена, когато рудари бързо-бързо са напускали света на живите, защото златото стои в земята заедно със силно радиоактивни материали.
Тези рудници са от най-дълбока древност и ще се окаже, че за тях е писано доста в Петокнижието в Стария завет. Там са описани като Мините на Цар Соломон, казват местните родолюбци. Поверието гласи, че златото в района е прокълнато именно защото е примесено с радиоактивни метали.
Може би има златни залежи встрани от селото, но под самия връх не трябва да се пипа, вярват хората. Повечето от тях са убедени, че така е възможно да се наруши балансът на цялата планета. Още повече че четирите шахти на златните мини са запечатани още по времето на Римската империя.
Тайната на вкаменената гора в Източните Родопи
Повечето легенди са научни потвърдени от археолозите, които от години проучват светилището Бабяшка чука. С най-голямо уважение в Бабяк се споменава името на покойния Александър Фол, който предрича, че мястото ще стане световноизвестно. Местният изследовател на живота от древността Илиян Бучков, който от години работи с проф. Валерия Фол, е категоричен, че Бабяшка чука е енергийният и духовен център на Земята. Бабяшка чука крие и богатство, много по-ценно от златото.
Това са сериозните залежи на молибден – космическия метал, смятан за много по-ценен. Бучков се опитва да открие доказателства за значимостта на Бабяшка чука и селото в името на мястото. Разкрива, че Баб е стара дума за баща, а як е голям. В словосъчетанието баб-як се получава великият, или големият баща, сътворителят на Вселената.
Високото светилище Бабяшка чука е сред най-изследваните в България, но още крие тайни, които най-вероятно се намират зад покрова на материята и изискват друг тип знание, което така наречената сериозна наука днес не признава.
Едно от доказателствата за древността на святото място са каменните образи на змии, птици със змийски глави и соларни кръгове. Известно е, че змеят или змията е един от най-старите символи на човечеството и има основно значение на вечно възраждаща се природа, на ежегоден кръговрат от зима към лято, от студ към топлина, от смърт към живот.
Древните слънчеви обсерватории: България е осеяна с безброй окултни съоръжения
Символът е много по-древен от 12-11-и век преди н.е. – времето, когато според изследователите е възникнало светилището на днешния връх Бабяшка чука. Учените, които работят на Бабяшка чука, уточняват, че от този период са първите материални доказателства за използване на мястото като свещено и като обект, на който са извършвани поклонения и са принасяни жертви.
Друго доказателство за много по-голямата древност на светилището на 1653 метра височина над земята край Бабяк са соларни кръгове. От една страна, слънцето е онази природна сила, която дава живот и осигурява прехраната на хората. Затова от незапомнени времена то е обожествявано.
От друга страна, все повече са доказателствата по българските земи, че траките и тези преди тях са се прекланяли и пред духовното слънце, слънцето на мъдростта. С него са свързани и многобройните оброчни плочи на Тракийския конник, откривани по цялата територия на днешна България.
Те са били символ на посвещение в скритите сили на мисълта – посвещение, с което са свързани и Мистериите на Орфей по българските земи през второто хилядолетие преди новата ера. Наличието на соларни кръгове и змийски глави на Бабяшка чука е факт, който дава основание да се предполага, че високото светилище е било и място на Мистериите, място на посвещение.
Автор: Силвия Драгомирова, „Уикенд“
