България

Древните слънчеви обсерватории: България е осеяна с безброй окултни съоръжения

От незапомнени времена хората гледат към слънцето с любопитство и страхопочитание. Звездата и нейните специфични положения са диктували всяка важна стъпка в живота. С астрономическа прецизност древните народи са изграждали свои обсерватории, от където са проследявали пътя на видимите небесни светила и около, които са извършвали всевъзможни ритуали.

Преди милиони години мощен вулкан оформя изумителен пейзаж в полите на днешна Странджа. По-късно там траките-скримиани подреждат една от най-впечатляващите у нас древни астрономически обсерватории. Функционирала е повече от 2 хилядолетия. Мегалитният комплекс Бегликташ край Приморско. Своеобразният слънчев храм разполага с примитивен телескоп. Процеп, през който по време на равноденствие, хората наблюдават онзи слънчев лъч рано призори, доказателство за астрономическите познания на траките, разказва Ники Василковски в „Дотам и обратно“ по Нова телевизия.

Посрещаме изгрева на „Зайчи връх“ в Сърнена Средна гора. Хилядолетия преди началото на новото летоброене, там нашите предци са отмервали времето.

Очите на Бога и скалните манастири край Карлуково

В разгара на пролетта първите слънчеви лъчи огряват възвишението над древния тракийски град Кабиле. Считаното за най-древно светилище на богинята-майка Кибела е тракийска астрономическа обсерватория. Оформени са траншеи, ориентирани в четирите посоки на света. Има процепи, откъдето можем да проследим пътя на слънцето. Всичко това подсказва на изследователите, че траките са определяли не само годишния, но и денонощния цикъл на времето.

България е осеяна с безброй окултни съоръжения, почитащи древните богове, феномени като раждането на живота и прехода към отвъдното. В определени моменти от денонощието или годината се извършвали ритуали, съобразени с пролетни или есенни равноденствия, с изгрев или залез, с конкретни положения на Слънцето, Луната и звездите.

Такава точка е „Вратата на Богинята-майка” край казанлъшкото село Бузовград, където по залез слънцето прозира през скалния прозорец. Предполага се, че за траките свещеното място е било със статут на своеобразна порта към отвъдното. Вероятно е използвано при погребения на тракийски аристократи и жреци.

Отворът гледа в посока Изток-Запад. Въпреки че е само на около 570 метра надморска височина, предлага широка панорама напред чак до снежните шапки на масива Триглав в Стара планина.

Бегликташ – българската загадка край Приморско

Няма древна цивилизация, която да не почита по един или друг начин Слънцето. При тракийските племена този култ е свързан с богинята майка. А тяхното единствено символизира създаването на живота. В пещера „Утробата”, скрита високо в скалите на Тангардък кая над язовир Кърджали, това единство може да се наблюдава в определени дни на годината. Под формата на остър лъч Слънцето прониква в 22-метровия процеп, оформен от човешка ръка и попада в сърцето на утробата.

На 8 април предстои пълно слънчево затъмнение, чиято пълна фаза ще се наблюдава в Мексико и САЩ. Ако сте част от милионите любопитни да гледат явлението и да научат повече за него – в София ще се проведе събитието “Ако, Слънце” – затъмнението ще се наблюдава на живо, а интересни гости ще обясняват физиката и историята зад този космически феномен.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button