Днес хората обожават да пътуват по света. Ние, българите, не правим изключение. Напоследък обаче родните туристи с удоволствие изследват нашенските места, които крият толкова много тайни и загадки, че наистина мнозина остават изненадани от това, което има около нас и е толкова близо. Едно от тези места е Бегликташ или както още го наричат – българският Стоунхендж.
Сравняват го със загадката на Британските острови не само защото представлява специфично подредени камъни вк ръг върху скална повърхност, но и заради функциите, които се вярва че е изпълнявало, а именно – слънчев часовник, календар и храм.
Археолозите предполагат, че е било създадено около 14-и век пр. Хр. и е функционирало до 4-и век. Още една от причините, учените да стичат че тракийското светилище е било магично, а може би все още крие своята магия, е и разположението му до древния град Ранули. Въпреки че от своето откриване до ден днешен местността Вълков егрек се изследва, археолозите все още не са разкрили цялата мистика, наречена Бегликташ.
Потайностите на Кръстова гора
Когато Тодор Живков загражда най-закътания залив на северния плаж на Приморско, за да строи там поредната си резиденция, никой не се изненадва. Мястото е чудно красиво с голямата си пясъчна ивица, тихо море и дъбова гора. Малцина обаче са наясно, че бъдещата резиденция „Перла“ е в непосредствена близост до тракийското светилище Бегликташ.
Въпреки че е открито още от чеха Карел Шкорпил малко след освобождението от турско робство, то не е изследвано никога. Основоположникът на родната археология Шкорпил само отбелязва, че до Маслен нос, близо до село Кюприя (сегашният град Приморско), се намира скален връх, наречен от него Апостол Таш.
Мястото остава потънало в забвение близо сто години, когато за него научама Людмила Живкова. За невероятния скален комплекс й разказва професор Алексър Фол, който от 70-те години на миналия век обхожда и изследва тракийските крепости и селища в Странджа. Вече увлечена по свръх естественото, щерката на бившия Първи решава да построи малка и уютна вила недалеч от Бегликташ, за да медитира и черпи енергия от светилището, което функционира още от второто хилядолетие преди Христа.
Каква е легендата за каменната сватба
Траките от племето скримиани извършвали там магическите си ритуали, един от които бил определяне бъдещото на младите мъже. За целта всеки от тях трябвало да премине през лабиринта от големи камъни в единия край на мегалитния комплекс. Който бързо и лесно намирал пътя, ставал воин, на по-бавните била отредена участта на земеделци. Иначе странното име идва от две турски думи – „беглик“, която означава „данък в натура за феодалния владетел (бей), и „таш“ – камък.
Преди Освобождението българските пастири от околните странджански села плащали данъците си с добитък. Животните били отвеждани в местността, където на големите камъни властите събирали данъка. После товарели добитъка на корабите на близкия Маслен нос, а оттам стоката поема към важните турските градове.
За скалния комплекс, който се намира само на 10 минути път с кола от Приморско, знаела и баба Ванга. Местните археолози, които работят и като гидове на Бегликташ, чували от съграждани и близки на пророчицата, че тя споменава мястото като изключително важно за енергийно зареждане и познавала всяка извивка на част от камъните, без да ги е виждала никога на живо.
Историята на уникалния тракийски комплекс от няколко години привлича хиляди посетители, сред които и много пенсионери, решения да изцелят болежките си. Когато Живкова затворила района и го обградила с непристъпна метална ограда, която може да бъде видяна и до днес, тя сложила край на един местен обичай – танцуването на нестинари около огромните камъни.
Магията на „Сините камъни” в Сливенския Балкан
Отрязването на достъпа на обикновени хора обаче имало и своята положителна страна, защото спряло разрушаването на светилището. През 50-те години на 20-и век, по времето на тоталитарния режим, Бегликташ е ползван за каменоломна за направата на павета. На територията на светилището има около десет на брой кариери.
Добиваната суровина е ползвана от бившата държавна фирма „Бургаски каменни кариери“, която е произвеждала павета и бордюрни плочи от натрошената сиенитна скала. Мегалитните валуи са били едно от основните производствени пера за търговската дейност на фирмата.
Павета, произведени от кариерата на Бегликташ, са съставна част на улиците и площадите в много черноморски общини. От тях са изградени площади в Истанбул и други турски градове.
Разцепени на две камъни като от нож може да се видят и днес на светилището, което за съжаление не е все още детайлно проучено, пише „Галерия“.
Изучаването му започва едва през 2002-ра от бургаските археолози Цоня Дражева и Димитър Недев, за консултант е привлечен професор Иван Маразов. Работата на специалистите обаче от известно време е спряна заради липса на пари.
Високи светилища пазят Западните Родопи
Въпреки това светилището на траките е достатъчно добре обозначено с табели, а камъните са добре изчистени, така че за няколко часа може да превърне всеки посетител в тракийски жрец.
Когато човек отиде там, задължително трябва да се изкачи на най-високия камък, известен с изсечената върху него Божествена стъпка. До него винаги има дървена стълба, така че не е трудно да се стигне до върха.
Стъпката с дължина 60 сантиметра и ширина 34 е обърната в посока изток-запад. Ентусиасти се кълнат, че стъпили в нея, усещат силата и връзката с богинята Майка. По времето на траките достъп до нея са имали само жреците, посветени в извършването на мистерии.
Прекрасно е, ако разглеждането на светилището се съчетае и с разходка. Пътят между Приморско и Бегликташ е асфалтов, сред китна природа и интересна фауна: елени, сърни, глигани, 100 вида птици. От тракийското светилище също по асфалтов път се стига до устието на река Ропотамо, където ни очаква прекрасен плаж и спокойствие.
Преходът е 30-35 минути, а тъй като почти през цялото време се върви през гора, силното слънце през лятото не е пречка. Сега обаче в златната есен е идеално.
Бегликташ е една от най-посещаваните забележителности, не само заради уникалната си структура, непокътнати древни скулпутри и гледка, спираща дъха, а и заради мистерията в която е обвита. Може би един ден всички загадки ще бъдат разкрити, но дотогава мистичното светилище остава известно – като мястото, където Слънцето целува скалите, планината се слива с морето, а въздухът е осеян с позитивна енергия.
Какво по-хубаво приключение от това да се окажеш в центъра на една загадка.
