Свят

В Генуа е втората по дължина стена след Великата китайска

„Няколко дни живях в истински екстаз. Не съм виждал толкова прекрасно място, нещо неописуемо красиво, грандиозно, неповторимо…“, пише възторжено Вагнер на своята любима Мина през 1853 г. за Генуа. Сякаш създаден от морето, градът на великите мореплаватели се разстила на 40 километра по живописния бряг на Лигурия. Генуа израства в непрестанна борба с планината, която го притиска от север към морския бряг. Затова градът се е покатерил по хълмовете. По билата му и днес могат да се видят останките от яки стени с кули и фортове, издигнати през ХII век, за да защитят откъм гърба Генуезката република.

Заобикалящата града крепостна стена е построена през XVII в. Със своите 13 километра тя е втора по дължина в света след Великата китайска стена. Който се изкачи до нея, ще бъде възнаграден с прекрасни гледки към вековния град и към целия лигурски бряг – от живописния полуостров Портофино до нос Меле. На север пък се простират пейзажите на Лигурските Апенини. Мястото е толкова красиво, че очарова творци като Дикенс и Петрарка. „Мисля за града с такава обич, като за място, в което съм изживял много спокойни и щастливи часове“, пише Чарлс Дикенс в своите „Картини от Италия“. А Франческо Петрарка в една своя поема нарича Генуа „великолепна“, „превъзходна“ и добавя: „Град царствен, с гордо население, чието разположение сочи, че е господар на морето“.

Името на града произлиза от латинското janua (хануа) – морска врата, открита за далечни хоризонти, екзотични брегове и баснословните пазари на Изтока. Бързото развитие принуждава още през ХIII в. Генуа да излезе от крепостните стени. Днес градът пази основния си облик именно от това време. За да се почувства присъствието на историята, достатъчно е да се поскита из старата част в сърцето на града, която е под закрилата на ЮНЕСКО.

Можете да тръгнете от някогашната порта „Сопрано“ до готическата катедрала „Сан Лоренцо“, изключителен паметник на пет века. После да преминете покрай старите църкви „Сан Козма и Дамяно“, „Санто Стефано“, където е кръстен Христофор Колумб и „Сан Матео“. Пътят продължава към двореца „Сан Джорджио“, в който навремето има тъмница. В нея е затворен Марко Поло, защото участва на страната на Венеция във война между двете републики през 1298 г. Именно там се ражда знаменитата му книга „Милионът“. Следват родната къща на Колумб на площад „Данте“. Тук се издига портата „Вака“, пропускала от ХII в. посетителите на Генуа.

Генуа: Скритите съкровища на Лигурския град

Генуа е град на прочути мореплаватели – освен Колумб тук са родени Антонио Усодимаре и братята Вивалди, открили и из-следвали през ХV в. западните брегове на Африка, Ланцелото Малочело – пръв достигнал Канарите, и Николасио да Реко – Азорските острови. Родно място е и на Андреа Дориа, велик адмирал, командвал бойните флоти на френските крале и громил турците в морски битки през ХV–ХVI в.

Векове наред предприемчивите генуезки банкери държат ключа от хазната на всички европейски монарси. Богатствата, натрупани от тях, са вложени в разкошни дворци, църкви, вили, на чието великолепие се радваме днес.

В старата част се намират едни от най-красивите улички в Ев-ропа, които генуезците гальовно наричат „каруджи“. Най-известната от тях е „Гарибалди“, уникална в замисъла си по красота и изящество. Градена е през ХVI век, когато големите генуезки фамилии достигнат най-голямата си мощ. Само за няколко години – между 1558 и 1565, те издигат великолепни дворци с монументални фасади, дворове с фонтани и висящи градини.

Вълнуващо е да се влезе в благородническите патрициански къщи палати, чиито стени и тавани са украсени с ценни фрески. Те са дело на най-известните художници от прочутата Генуезка школа, чийто Златен век от началото на ХVII в. е под влияние на знаменитите живописци от Фландрия. В Генуа през 1607 г. идва Рубенс, за да украсява дворците. 20 години по-късно пристига Ван Дайк. Освен стенописи той оставя в Генуа над 50 картини, знаменити портрети на благородници, които днес могат да се видят в многобройните музеи и галерии.

Великолепни палати се редят и по близката улица „Балби“. Там е пищният Кралски дворец, който пази съкровища на изкуството от Златния век и градини, надвиснали над морето.

В града има красиви къщи с разкошни декорирани фасади и от по-късни епохи – XVIII и ХIХ в. Стъргалото на Генуа е ул. „ХХ септември“, по която има куп елегантни бутици, а под колонадите на улицата потокът от хора не секва ден и нощ. Очарователни са и многобройните малки площадчета, повечето с някоя красива стара църква.

Генуа има много очарователни кътчета. Всяка уличка е със свои типични ресторантчета, барчета, малки бакалнички, пълни с лакомства, бутици за дрехи и бижута, живописни пазарчета за цветя. Интересно е да се опита кафе коректо – кафе, смесено с ароматната грапа – силна гроздова ракия.

Магията на Италия – Амалфи, Позитано и Равело

Старото пристанище също е чудесно място за разходки и забавления. То е основно подновено за честването на 500-го-дишната на Колумб през 1992 г. На един от кейовете на старото пристанище се намира модерната сграда на най-големия в Европа аквариум. В десетките му басейни могат да се видят над 500 вида риби, животни и пъстроцветна фауна от всички морета на планетата – истинско подводно пътешествие из морския свят. Срещу Аквариума, между два кея във водата, във всички посоки стърчат стоманените стълбове на причудливото съоръжение „Биго“ – подобно стрели на товарен кораб. По един от стълбовете се движи панорамен асансьор, откриващ прекрасни гледки към града и морето.

Дворецът на дожите, който от XIII в. е символ на властта на могъщата република, се издига на един от големите площади – „Ферари“. Сградата е подновена и превърната в Дворец на културата. На същия площад се намира монументалното здание в неокласически стил на театъра и операта, където често гостуват световноизвестни изпълнители.

Генуа няма покрайнини. Отделните части на града са свързани с модерни магистрали и тунели, които пресичат хълмовете. Пак през тунели се стига и до куп живописни градчета, превърнати в известни курорти като световноизвестният Портофино, Санта Маргарита Лигуре, Камогли, историческото Рапало.

Автор: Мария Петкова, „Филтър“

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прегледай също
Close
Back to top button