Най-красивите картички от Гърция са онези с белите църкви със сините кубета. Те привличат като магнит туристи от цял свят. А мястото е Санторини. Един цикладски остров, който непременно става част от мечтите ти. Но когато попаднеш на него, разбираш, че най-важното е да разбереш историята на това толкова красиво кътче от рая на земята. И тя е истинска приказка, превърната в легенда.
През един летен ден около 1500 години пр.Хр. мощно изригване на вулкан разтърсило земята и морето. Облаци от дим и пепел затъмнили слънцето. Слънцето блестеше по-слабо от Луната, пише за този ден в древни египетски папируси, съхранявани в Ермитажа. Именно това е рожденият ден на остров Санторини – една от южните перли на Цикладските острови в Средиземно море.
Мъчителното му раждане доказва и вулканичната пепел, открита при археологически разкопки край бреговете на Крит. Някои учени твърдят, че именно тогава Червено море се разделя на две поради вакуума, предизвикан от мощната вулканична експлозия.
Според легендите морето се разтваря, за да преминат Мойсей и хората му. Днес кратерът на вулкана в Санторини пленява погледа и напомня за страхотната катастрофа. Учени предполагат, че легендата за потъналата Атлантида описва именно гръцкия остров Санторини. Дълбоко в леда на Централна Гренландия те откриват пепел, за която се смята, че е долетяла от страховитите изригвания, погребали минойската цивилизация, развивала се на островите Крит и Санторини.
Остров Икария – синьо-бялата приказка на столетниците
Вулканичната пепел, под която е погребан Санторини, стига до 270м дълбочина. Тя е запазила в идеално състояние много стени рисунки, от коитом оже да се научи за живота на древните минойци. На остров Крит стенописите са унищожени от времето.
Площта на Санторини е 76кв.км. населението е около 7 хиляди души. В древността островът е бил известен като Калисте, което означава „най-хубавият“. Той е бил населен преди повече от 2000г. пр. Хр. 500 години по-късно избухва вулканът и островът е разрушен. Части от вулкана попадат на остров Крит, който се намира на 125км южно от него. Те разрушават минойските дворци там и принуждават населението да напусне острова.
Така се разрушава минойската цивилизация. Описанията на египтяните за тази трагедия дават основание да се мисли, че става въпрос за изгубения континент Атлантида. Около първи век преди новата ера дорийци се заселват на острова. По-късно Санторини е бил Птоломейски протекторат. От този период датират повечето руини в древно селище в източната част на острова. То било открито през 1895г. По-ранни разкопки пък открили средно минойски град в северната част на Санторини. 
Островът няма големи плажни ивици. Край склоновете на вулкана се открояват два плажа – Камара и Периса. Те са характерни с черния пясък, който в по-голяма степен привлича слънчевите лъчи. Плаж има и край градчето Акротири, разположено в югозападната част на богат минойски град. Намерени са големи многоетажни къщи, пълни с едни от най-изящните минойски фрески, откривани по Средиземноморието. Откритието доказва и здравите връзки, които са съществували между Крит и Санторини през бронзовата ера.
Занзибар – островът, на който забравяте за суетата
Главният град на острова е столицата Фира или Тира, както я наричат някои. Разположен е на 300 метра над морското равнище. Градът разполага с кабинкова въжена линия, която за две минути ви изкачва на 225 м височина.
Пред очите на туристите се разкрива прелестна гледка към морето и второто по големина градче Иа, разположено в най-северната точка на острова. Популярно е като убежище на интелектуалци и артисти, то предлага и едни от най-красивите залези в света. В синевата като бели точки се открояват гроздовете от белосаните му къщи. Местните жители ги наричат „ипоскафа“, защото са буквално издълбани във вулканичните скали.
Това е прагматично решение за остров, в който няма гори и съответно строителен материал. Къщите имат важно предимство – те са хладни през лятото и топли през зимата. Често таванът на едната постройка се превръща в тераса на изградената над нея. Трудно е да се определи откъде започва собствеността на даден терен и къде свършва. Затова тук се срещат предупредителни табели „Не ходете по покривите“.
Повечето къщи се дават под наем. Така стопаните постепенно превръщат туризма в основно препитание, което измества риболова и селското стопанство. В сивата вулканична земя виреят ниски лози, които дават прочутото бяло вино „никтери“. Името му идва от гръцката дума „никта“ – нощ, тъй като горздето се бере през нощта и се пресова преди изгрев, за да се избегнат високите дневни температури и да се добие вино с деликатен цвят и свежи цитрусови нотки.
Емблематични са и вината Винсанто, Камаритис, Асиртико. Характерни за острова са малките като лешници домати, които заедно с вкусното козе сирене привличат туристите. Заслужава си да се опитат жълтият граф хава и пюрето от него, бял патладжан с моцарела, доматени кюфтета.
Това ли е краят на известния кораб на остров Закинтос?
Естествено, няма нищо по-добро от прясно уловената риба. Не пропускайте да посетите някоя от винарните, за да дегустирате невероятните вина от грозде, отгледано върху вулканична почва, и разгледайте Музея на виното, който е сред 10-те най-добри в света.
На острова улици в общоприетия смисъл на думата няма. Тук хората се движат по стръмни пътеки, повечето със стъпала, по които двама души трудно се разминават. Насядали по стъпалата, младежи свирят на китари. Навсякъде из острова се белеят 352 черквички и параклиси. Повечето са около градчетата Мегалохори, Пиргос, Месариа. Някои от тях са с боядисани в синьо куполи, характерна гледка от острова.
Земен трус през 1956 година прогони голяма част от жителите на острова. Днес обаче мъчителният спомен за него е забравен. Местни жители вярват, че по-доброто им бъдеще е свързано ст уризма и измислят нови атракции. Те градят нощни заведения в каменоломните на пемза.
В Санторини се разказват различни легенди за изчезналия континент, а археолозите опитват да разкрият тайните на „егейския Помпей“. Голяма част от древния град все още е затрупана под дебелите пластове вулканична пепел. Във вътрешната уредба на откритите жилища са намерени красиви фрески, голяма част от които се съхраняват в атинския музей.
Автор: Марина Стоева, в. „Галерия“
