Дряново е малко, но изключително красиво градче по средата на България. Намира се на кръстопътя между северната и южната част на страната. В него и около него е пълно с природни и исторически забележителности, със стара слава и нови герои. Градът е родното място на ненадминатият майстор-строител Кольо Фичето. Тук е и паметникът на Азбуката, делото на талантлив учител по български език, както и единствената релефна карта на нашата държава.
Може би само за името на града сред красивите и заоблени хълмове на Централен Предбалкан няма легенда. Това е обяснимо, тъка като назоваването на Дряново идва от обилието на дрянови дървета около селището, простиращо се на 180 и 640 метра. Една от най-интересните легенди за селището има сравнително млада възраст. Тя разказва как за една нощ всички ергени в Дряново се оженили.
При Руско-турската война от 1828-1829 година русите дошли до Габрово и до селата около Дряново. Турците сериозно се изплашили и поискали да мобилизират тукашното население – българи и турци, за евентуална отбрана. Неизвестен шегобиец пуснал слух в Дряново, че турците ще вземат всички неженени мъже. При тази тревожна новина всички ергени набързо, само за една нощ, се оженили. Между тях бил и Колю Фичето, бъдещият голям майстор-строител. Това събитие в дряновската история останало известно като „Дряновски секлек“, т.е дряновско принуждение, защото младежите се принудили да се изженят.
„Халката“ край Сливен събира влюбените завинаги
Друга легенда разказвана от болярина Мартин припомня Николай Карагьозов. Мястото на действието е свързано със страховитите скали около днешното село Скалско, а историята наподобява на световно известната Шекспирова драма за Ромео и Жулиета. Някога много отдавна силна буря разтърсила земята, докато по каменливия път край езерото се задавала красива каляска, возена от три силни коня. Измокрените пътници, които идели от престолния град Търново, потърсили убежище в тихия манастир. Тук младият и снажен болярин Мартин видял чудно красива монахиня, чиито дрехи не могли за крият моминската хубост, чиито черни дрехи не успели моминската хубост. и се влюбил в нея. Мартин бил най-богат болярин в Търновград.
В един тъмен коридор срещнал той своята изгора, която също била от виден род. Двамата споделили любовта си и монахинята се съгласила да се омъжи за Мартин. Той ѝ обещал след десетина дни да дойде в манастира и да я отвлече. Започнала младата монахиня всяка вечер при залез-слънце да се покатерва по каменистия бряг, да гледа как играят пъргави рибки и да се отдава на сладостни мечти. Ала една вечер съвсем неочаквано се подхлъзнала по гладките скали, паднала във водата и там намерила своята смърт. Точно след десет дни се завърнал богатият момък. Но съзрял тялото на любимата си да плува бездиханно над тихите езерни води. Обезумял от скръб, той се понесъл с колесницата на където му видят очите. Паднал в бездънна яма, където намерил смъртта си. Иманярите до днес търсят несметните богатства, които носел за своята любима.
Бегликташ – българската загадка край Приморско
През 1933 година в книгата „Сенки край Янтра: легенди и балади Иван Йорданов предава легендата за едно смело момче и пещерата „Змеева дупка“. По време на Второто българско царство живеела в днешно Дряново бедна вдовица с две момчета. Колкото голямо било страхливо, толкова по-малкото било безстрашно- И ходело то денем и нощем подир добитък, без да му мигне окото от вълци, мечки.
Решила майката да го посплаши и затова го изпратила при една страшна пещера, за която се носел слух, че обитавали змейове в нея. Учудено останало момче, като видяло, че колкото се отива по-навътре в пещерата, толкова ставало по-светло. Видяло най-после белобрад старец да подклажда огън. А на огъня котел с дванадесет дръжки, в който вряла ароматна гозба. Страшният старец изкряскал с такава сила, че прогърмяла цялата пещера. Ала детето стояло съвсем спокойно и помолило стареца да му сипе малко чорба. Зачудил се старецът, който всъщност бил змей, на детското спокойствие и му предложил то само да си сипе.
А котелът бил с дванадесет дръжки, защото само наедно дванадесетте змея можели да го свалят. Момченцето свалило съда и си сипало. Уплашил се тогава змея, разтреперал се и го запипал отгде е и къде отива. то отговорило, че е тръгнало да изпита какво е страх. В това време пристигнала грозна буря и светкавици останалите единайсет змея. Първият от тях, който бил и най-главният, се нахвърлил веднага върху детето, за да го разкъса ала то завъртяло дрянов кривак и така здравата бухнало змея в главата, че му разчупил черепа. Като грамаден леш се проснал той в пещерата и никога вече не станал. Другите змейове, като видели с кого си имат работа, се изплашили и избягали кой където му видят очите.
Разходка до покрива на Осоговската планина
Момченцето тогава повикало своите другари от село и изяли вкусната гозба, която била само от месото на горски дивеч. След това взело котела и го отнесло в дома си. Оттогава тази пещера започнали да наричат Змейова дупка.
Преданието гласи, че цар Калоян е коронясан в Дряново. Стар пергамент разказва, че на 8 декември папският пратеник Кардинал Лъв тържествено е коронясал Калоян в манастира „Света Параскева Дряновска“. Калоян освен царска корона получил скиптър, знаме и право да сече пари. Друга легенда пък разказва за невярната невеста на майстора Досьо, който убил нея и себе си от ревност. На него е кръстена Досьовата чешма до Дряновския манастир, пише „Уикенд“.
