Travel story

Деси, която напусна работата си на 28, за да обиколи света

В рубриката на Faiton.bg „Travel Story“ днес ви срещаме Деси, която се превърна в пътуваща звезда в социалните мрежи. Тя е на 28 години и пътува активно през последните 8, което означава при всяка свободна възможност. До момента е била в 63 държави и е живяла в цели четири. Крайната й цел е да посети всички 197 в света, като се надява да е и най-младата българка, която го прави. „Към момента по официални данни само 11 жени са посетили всички държави в света – не звучи особено трудно да стана една от тях“, категорична е Деси. Последното й голямо пътуване е три месеца и половина в Азия, където успява да посети цели 10 държави.

-Деси, успя да развълнуваш хиляди в ТикТок със своите пътувания. Как се реши сама жена да тръгне на обиколка из Азия?

Аз предпочитам да пътувам сама, правя го от доста години, така че това не ми е проблем или притеснение, а по-скоро личен избор. Винаги съм искала да ида в Азия, просто все отлагах, тъй като никога не разполагах с повече от 2/3 свободни седмици, а пък ми се искаше да имам повече време. Когато реших, че ще напусна работата си, помислих че това е идеалният момент за такова пътуване, като тръгнах с идеята да пътувам само месец, месец и половина и след това да се върна, за да си търся нова работа. Но пътуването и чувството за свобода така ме завъртяха, че в крайна сметка се оказах там за 3 месеца и половина.

-Не те ли беше страх?

-Мен рядко ме е страх. Факт е, че преди да замина бях леко неспокойна, по-скоро защото хората около мен ми казваха постоянно, че съм луда да предприема такова пътуване сама, най-вече заради факта, че започвах с Индия. В интернет пък няма много информация за Азия, на която може да се разчита, тача че си мислех, че ще е доста хаотично и трудно за пътуване. Оказа се, че грешах, Югоизточна Азия е доста лесна за навигиране.

-Със сигурност си имала много забавни, но и кошмарни моменти. Кой е моментът, който никога ня ма да забравиш от това пътуване?

-Имам много истории от всякакъв тип, буквално всеки ден се случваше по нещо като от филм. Искам обаче да разкажа за най-любимия ми момент от цялото пътуване. Това е история, която се случи един ден преди да завърша пътуването и обобщава цялото ми приключение, затова и е толкова специална за мен.

Бях решила, че когато стигна до последната дестинация, преди да се прибера, искам да си направя татуировка, която да символизира какво преживях през тези месеци. Съвсем случайно в Малайзия срещнах момче, което ми разказа, че във Филипините на остров Лусон (това е островът, на който се намира и Манила) в отдалечено село в планината се намира най-старият татуировчик в света – Апо Уанг Од – жена на 106 години, която е последният и най-възрастният „мамбабаток“ или татуировчик на традиционни татуировки от племето Калинга.

Тази жена татуира от 15-годишна възраст до ден днешен. В миналото тези татуировки са се правели на мъжете от племето, които отивали на война или на жените, които се омъжвали. В един момент, когато Апо Уанг Од осъзнава, че тя е единственият жив човек от племето, който все още татуира и традицията започва да изчезва, тя решава да започне да татуира и туристи – първоначално само филипинци, а с времето и чужденци.

Влогърът Емко, който ни показва красотата и вкуса на различните държави

В днешни дни тя е изключително популярна и на ден до нейното село отиват стотици хора, за да се опитат да получат татуировка от нея. Така и аз се оказах там – в селото Бускалан, след като 15 часа пътувах с миниван от Манила, последните 300км през планински регион с изключително тесни и стръмни улици, а пътуването завърши с едночасов трекинг до селото, тъй като до там няма улици.

Много хора се опитват да получат заветната татуировка, но не всички успяват. През уикенда, в който бях там много малко хора от хилядите дошли получиха татуировка и аз бях един от тях (всъщност бях предпоследната татуирана) и то не на обичайното място, където тя прави татуировките, а в дома й. Случи се малко на магия, но изключително много се радвам, че успях.

деси бали азия
-За три месеца и половина си успяла да посетиш 10 различни държави. Как се подготви за такова мащабно пътуване?

-Ами не се подготвих. Аз предпочитам да съм спонтанна в пътуванията, не обичам да имам план, който да следвам. Предпочитам да решавам на момента, да имам възможността да се водя от настроението си в дадения момент или пък както често се случва да мога да направя планове с някой пътуващ, който току що съм срещнала.

Също, когато пътувам приемам хората като ценен  източник на информация, така че често взимам съвети и препоръки от хора, връщащи се от дестинация, на която отивам. Много от местата, които посетих са препоръки от пътуващи хора и места, които не са толкова популярни и никога не съм била разочарована от място, което ми е било препоръчано.

Разбира се, винаги се опитвам да проуча поне малко държавата, в която отивам предварително, обикновено ползвам интернет и питам приятели, които знам, че са били там.

-Коя от тези държави препоръчваш за соло пътуване?

-За хора, които досега не са пътували соло или извън Европа, с две ръце препоръчвам Тайланд. Изключително лесно е да се запознаеш с нови хора там. Държавата е доста развита и свикнала с туристи, всички говорят английски, доста е организирано и има леко западен привкус (нещо, което аз не харесвам, но пък културният шок за хора, пътуващи за първи път е доста по-малък).

Иначе за хора, които вече са пътували соло  – Югоизточна Азия е рай, пълно е с пътуващи соло и е най-добрият регион в света за такива пътувания.

-Вече разказа, че бюджетът ти е бил малко над 11 хиляди лева. Малко или много е за подобно пътуване?

-11 хиляди никак не са много за пътуване като моето с толкова много държави, посетени дестинации и полети. Ако отивате до само 3/4 държави за същия период сметката ще падне драстично, аз платих около 3 хиляди лева само за полетите. Също моето пътуване не беше бюджетно, не се стремях да харча възможно най-малко, каквото исках си го позволявах, ходих на изключително много екскурзии, по острови, гмурках се и така нататък.

Просто смятам, че когато веднъж си отишъл на дадено място и ако можеш да си го позволиш е чудесно да вземеш най-много от това, което  мястото предлага. Разбира се, аз не харча и прекалено много, настаняването ми навсякъде беше в хостели, което облекчи бюджета за сметка на други неща. 

-И разбира се, въпросът, който всеки си задава – как успя да си позволиш месеци наред да пътуваш, без да работиш?

-Ами спестявах. Също факта, че пътувах точно в този регион помогна, тъй като държави като Индия, Лаос, Виетнам са по-евтини от България, а останалите в момента са горе долу близки до нашия стандарт. Така че аз там харчех по-малко, отколкото харча в ежедневния си живот тук.

Също си бях намерила евтини полети, хич не обичам да плащам много за полети. Истината е, че последната ми работна заплата и сумата за неползвани отпуски, която взех, покриха почти половината пътуване.

деси кападокия

-Съжаляваш ли, че не напусна по-рано работата си, за да се отдадеш на пътуване.

-Ами чак да съжалявам не, аз най-вероятно нямаше да мога да си позволя това пътуване, ако бях напуснала по-рано, за да тръгна.

По-скоро може би съжалявах, че не смених работата си по-рано, тъй като на последното място се чувствах доста зле, а при пътуването видях отново колко е невероятен животът и че има и друга страна на монетата. Често като влезем в кръговрата на сивото е ежедневие го забравяме.

-Имала си 21 полета в рамките на тези няколко месеца. Не е ли много стресиращо?

-Стресиращо не, но си е доста изморително. Не очаквах, че ще летя толкова много, просто понякога, когато се пуснеш по течението, крайният резултат е такъв. Към края на пътуването летях доста, тъй като хаотично сменях дестинации. Причината е, че в тази част на Азия климатът варира доста от държава до държава и сезоните са различни навсякъде.

Със сигурност не искаш да си на остров през дъждовния сезон и там да вали проливно всеки ден през целия ден. В общи линии се водех от информацията на хора, които са в Индонезия или на Филипините в дадения момент, за да разбера как е времето и докато на някои места беше зле, отивах на други, където е окей. Защото на прогнозата за времето в Азия никак не може да се вярва.

-Посетила си 64 държави. Коя е любимата ти дестинация?

-Държавите всъщност на 63, наскоро ги преброих отново, за да съм сигурна, че броят е този. Някои места обаче се смятат само за територии по списъка на обединените нации, затова и крайният брой се оказа 63, не го смених в профила ми, защото след няколко седмици така или иначе отивам в държава номер 64.

Иначе е много трудно да избера една дестинация, всяко място си има своя чар. Филипините са на челно място от Азия към момента. Голям фен съм на арабските държави – Египет, Йордания и Мароко са сред любимите ми дестинации. От Европа любими са ми Италия, Португалия и Турция.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от ~ 🎒✈️ 🌍 (@dessy_travels)

-Има ли място, на което никога не искаш да се върнеш?

Мисля, че към момента не бих се върнала единствено в Дубай. Никак не ми хареса там, просто не е моето място. Някак безлично ми се стори. Обичам дестинации с уникална атмосфера, а не лъскави сгради и молове. 

-А коя е мечтаната дестинация?

-Мечтаните дестинации са много. Може би Антарктида е мястото, което към момента ми се струва най-далечно и най-трудно постижимо, тъй като има само един начин да се стигне дотам и той никак не е бюджетен, така че това все още е мечта в пълния смисъл на думата.

Иначе места на които много бих искала да ида са Австралия, Нова Зеландия, Фиджи, Френска Полинезия.

-Как се запали по пътуванията?

-Всичко започна преди около 8 години, когато отидох за една година на „Еразъм“ в Италия. Това изключително много отвори кръгозора ми, запознах се с хора от цял свят, започнах да пътувам сама.

Първоначално пътувах сама на много малки разстояния само за ден, а след известно време вече предприемах и цели дълги пътувания сама. Спомням си, че тогава мечтата ми беше да успея да посетя по една държава от всеки континент, днес мечтата е да посетя всяка държава в света. Интересно е как мечтите се променят, нали?

-В началото на годината мнозина си съставят план. Какъв е твоят за 2023?

Моят план за 2023 е доста мащабен. На първо място искам да посетя всички европейски държави – останали са ми 6. Не броя Русия, ясно е че там скоро няма да се ходи.

Също искам да достигна до поне посетена държава номер 80, за целта имам нахвърляни някои държави, които съм си избрала – те са главно в централна Азия и Близкия Изток, разбира се този списък може да бъде променен.

Сигурно се чудите защо гоня държава номер 80 тази година, ами защото това е част от една по-голяма цел – иска ми се преди да навърша 30 години да съм била в поне 100 държави.

-В международн план има хиляди дигитални номади и пътешественици на пълен работен ден. Вижда ли се светлина в тунела към тях да се присъединят повече българи?

Аз лично познавам българи, които са дигитални номади, просто в сравнение с другите държави процентът е доста по-нисък. Мисля, че този тренд тепърва навлиза у нас и че броят на хората, избиращи този начин на живот, ще се увеличава в бъдеще.

-Успяваш ли да се сработиш за партньорство с туристическия бранш?

-Аз тепърва започвам да мисля за евентуални колаборации с туристическия бранш, тъй като съвсем отскоро се появих пред света с пътуванията си, така да се каже.

Смятам, че в България към момента туристическият бранш е насочен гладно към една специфична ниша пътуващи и това са по-възрастните, улегнали хора, чието главно притеснения за лично организирано пътуване е езиковата бариера.
деси бруней

Има много други групи от хора, които биха се възползвали от един по-различен тип организирано пътуване, но много варианти към момента за тях няма. Аз имам доста идеи в това отношение и бих се радвала в бъдеще те да се осъществят, дали като колаборация с бранша или като самостоятелен проект, това тепърва ще разберем.

-Какво би посъветвала онези, които мечтаят да изживеят подобно пътешествие като твоето в Азия, но се страхуват?

-Място за страх няма, абсолютно нормално е да сте притеснени, всички преминават през това. Факт е, че хората са хора навсякъде и че като не предприемате каквото и да било в живота само губите от това.

Не слушайте какво ви говорят хората около вас, просто си съберете нещата и тръгнете, гарантирам ви, че няма да съжалявате и за момент. Не градете очаквания предварително, оставете ги да се изградят по време на самото пътуване, така няма да останете разочаровани.

Последвайте Faiton.bg във Facebook и Instagram за още идеи и съвети за пътувания.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button