Предназначението на скритите структури не е напълно изяснена, но вероятно те са част от огромната църква „Свети Полиевкт“ над тях, построена по времето, когато градът е център на християнството – официалната религия на империята.
Подземните структури се състоят от две големи камери, свързани с тунел и изглежда са били свързани с църковния протезис – мястото зад иконостаса в Православната църква, където се приготвят хлябът и виното за Божествената литургия. Части от подземните помещения все още са украсени с мозайки, каменни инкрустации и издълбани мраморни блокове, казват археолозите.
Подземните помещения са открити за първи път по време на разкопки след строителство на път през 60-те години на миналия век. Но те отново са покрити, а входовете им засипани, за да се запазят, според Махир Полат, заместник-генерален секретар на Столична община Истанбул (IBB.), пише списание National Geographic.
След 5 години реставрация: Отвориха отново Синята джамия в Истанбул
Оттогава районът в квартал Сарачхане в центъра на Истанбул е изоставен. Но IBB започва преустройството му миналата година като част от проект за превръщане на обширните руини в туристическа атракция. Работници разкопават наново подземните помещения и тунела през март, като властите планират да позволят на обществеността да наблюдава процеса, казва Полат за Live Science.
Църквата „Свети Полиевкт“ е построена между 524 и 527 г., по време на управлението на император Юстиниан. Това е една от най-прекрасните църкви в Константинопол, както и най-голямата, преди катедралата „Света София“ (днес джамия) да бъде завършена през 537 г.
Всичко, което е останало сега, са нейните руини, но в разцвета си църквата „Свети Полиевкт“ е била богато украсена и дори е можела да се похвали с ранен купол – дизайн, усъвършенстван в „Света София“.
Полат казва, че църквата е изоставена, след като е силно повредена от земетресение през XI век и окончателно разрушена по време на разграбването на града през 1204 г. от кръстоносци от Западна Европа.
Кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход са привлечени в Константинопол, за да подкрепят претенциите за трона на Алексий IV срещу богато възнаграждение. Но те остават с празни ръце, след като той е свален от власт и убит, и се обръщат към плячкосване на имперския град.
Най-добрите хамами в Истанбул през 2023
Взети са няколко архитектурни елементи на църквата, които са поставени върху сгради чак в Барселона и Виена, а два от нейните огромни, богато украсени стълбове – известни като Pilastri Acritani – сега са част от базиликата „Сан Марко“ във Венеция.
Според Полат е забележително, че подземните структури са оцелели толкова дълго, без да бъдат силно повредени от многобройните земетресения в региона – и тази дълготрайност предполага, че много византийски сгради са били проектирани да издържат на трусовете.
Кен Дарк, археолог от Кралския колеж в Лондон, който не участва в новия проект, но е провеждал разкопки в Истанбул, казва, че руините на „Свети Полиевкт“ са сред най-добре документираните в града.
„Надяваме се, че повторното показване на руините на тази исторически важна и някога великолепна църква ще повиши осведомеността за обекта пред много по-широка аудитория“, казва той за Live Science.
