Всички райони в България и почти всички малки и големи селища имат своите свещени места. Те са много древни, а някои от тях се откриват пред изненаданите погледи едва през последните години. За повечето се смята, че са тракийски, но може би са много по-древни.
Малко Търново е един от най-богатите на светилища райони. Въпреки че днес по неговите свети земи бродят бежанци, Странджа е все така силна, магична и гордо смирена. Наред с Мишкова нива, Градището, пещерата на Света Марина тук има по-малки и по-неизвестни свещени места, известни предимно на местните хора.
Светилището Камъка е защитена област от 1981 година. Смята се, че преди 2500 години тук траките посрещали изгрева на Бога Слънце и изпълнявали своите ритуали. Намира се в местността Каменска бърчина на 10 километра от Малко Търново в посока Царево по пътя за село Граматиково. Простира се върху 2 декара. За соларните скални кръгове тук се предполага, че са използвани за жертвоприношения на Звездата куче Сириус. Това може и да няма нищо общо с истината, но каква е тя, остава тайна.
Небуш е светилището на гигантите
Древни митове и легенди гласят, че Сириус е едно от местата в безкрайния Космос, откъдето са дошли на земята създателите на хората – извъндемни, надарени с божествени качества.
Хората ги смятали за богове. Пристигналите от Сириус ускорили еволюцията на човека и научили хората на всички полезни умения и знания. Камъка е едно от местата, на което божествените същества от Сириус кацнали на Земята.
Според местния говор името на местността Каменска бърчина означава каменно възвишение. Светилището представлява комплекс от интересни образувания на редки за Странджа конгломератни скали. Една от скалите е с форма на гъба, в чиято основа има тесен процел – тушканото Провирало, за което се вярва, че избавя от болести всеки, който успява да се промуши през него.
Това е само едно от многото подобни места в България. Всички промушвалки и провиралки се свързват с внушения за здраве и благодентствие.
Камъни се люлеят и не падат над Мътеница
Върху друга скала на Каменска бърчина – целодневно огрявано от слънцето място, са издълбани соларните кръгове. Навсякъде по скалите има кръгли жертвеници. Предполага се, че са били използвани за приготвяне на свещено вино и за извършване на ритуали чрез изливане на течности – вода, мляко, вино, благовонни масла.
Светилището Камъка е разположено върху заобленото било на невисок връх, от който има пряка видимост към върховете Босна, Папията и Градището на Странджа планина.
От местността Каменят тръгва очертан горски път към билото. На около 1 километър от шосето маркирана пътека стръмно се изкачва и стига по заобленото било до светилището.
Друго забележително място в община Малко Търново е култовият комплекс Пропада. Разположен е в едноименната местност на 2,5 км северозападно от Малко Търново и на 7 километра от Мишкова нива. Комплексът се състои от 48 надгробни тракийски могили, в които са открити плоски гробове и 6 каменни гробници, датирани в периода 4-1 век преди новата ера. Комплексът се простира на разстояние от около 1 километър.
Могилите са разположени от двете страни на стар тракийски път, ясно очертаващ се по билото на един от ниските хребети на Странджа. Някои от могилите са обрасли с вековни дървета. Некрополът завършва в западния край с куполна гробница, ограбена още в древността.
Тайната на Скумсале се пази от хилядолетия
Тя има уникална за цяла Тракия конструкция. Куполите са сглобени на принципа на мегалитен градеж, а не са зидани. Шест трапецовидни плочи са опрени с долните ръбове върху цилиндричната зидана основа, а със страничните си ръбове се опират една на друга. Отвън плочите са плоски и куполът има вид на шестостепенна пирамида.
Отвътре всяка трапецовидна плоча е издялана като част от конична повърхнина. Вероятно древните добре са познавали свещената геометрия. При съединяването на всичките 6 плочи във вътрешността на паметника се образува пълен пресечен конус.
Историците казват, че повечето от гробовете са служили като семейни гробници и костите на по-рано починалия са събрани на купчинка. Телата са поставяни в дървени ковчези, от които са оцелели само гвоздеите. Некрополът в местността Пропада все още е недостатъчно проучен и привлекателен за иманяри.
Силвия Драгомирова
