България

Небуш е светилището на гигантите

Многобройните скални фигури на хора и животни в земите на днешна България задават повече въпроси, отколкото отговори. Смятани са за светилища, а най-голямата загадка е кой, кога, как и защо ги е направил.

Предположенията могат да се подредят в дълъг списък. Ясно е само, че огромни каменни блокове едва ли са издигани над земята с дървени помощни средства. Отново най-възможна изглежда идеята за великани, обитавали земята преди хилядолетия, но с това официалната наука не е съгласна.

Възниква обаче въпросът откъде са се появили великаните в приказките и преданията на племена и народи по цял свят. Категоричен отговор липсва. Небуш е едно от много месра в България, които поставят предимно въпроси и дават малко или почти никакви отговори.

Великани с тела на хора и глави на гущери се разхождат в Разложко

Мегалитното светилище е разположено в едноименната местност край разложкото село Елешница. Намира се на западния бряг на река Места на склона след параклиса на света Варвара при махала Баните. Предполага се, че в тази местност се е намирал римският град Елиос или византийският Илиопол – град на слънцето.

По средата на склон, под който има малък извор, са струпани огромни каменни блокве. Всеки от тях тежи по няколко тона и видимо те не са природно образувание, а дело на човешка ръка. Не е ясно обаче как в много древни времена тези скални грамади са обработени и подредени.

Затова са създадени предания за огромни хора,за великани, издигнали светилището в Небуш. Има дори твърдения, че наоколо са откривани погребения на хора с ръст над 5 метра, но доказателства за това липсват.

Древното име на днешното разложко село Елешница се превежда като град на слънцето

Само легендите остават и разказите, че странни големи същества с тела на хора и глави на гущери са обитавали района много отдавна. Свидетелство за това е скалната глава с форма на влечуго от едната страна на светилището Небуш.

Каменни блокове нна светилището образуват композиция от три скали, наподобяващи арка с тесен процеп за провиране. Ориетиран е в посока изток-запад, а дължината му е около 2 метра.

Средната височина и ширина на процепа е 50 на 50 сантиметра, като в най-широката част е около 70 сантиметра, а в най-ниската западна част отворът е стеснен от пропаднали в него камъни. Общата височина на каменната арка е около 2,70 метра. Зад южния носещ камък в посока запад продължава каменно струпване, което носи черите на груб мегалитен градеж.

Пред същия южен камък има два укрепващи блока. Горният засводяващ камък е с формата на неправилна елипса и по-скоро е ,,заседнал“ между двата носещи камъка. Гледано наюг, съоръжението напомня на човешка фигура, чието лице е обърнато на изток.

Легендата разказва, че огромни хора с глави на змии са построили светилището Небуш

Мегалитните съоръжения от подобен вид често се срещат в тази част на Древна Тракия, като представляват важна част от коплекса на дадено светилище. Немалка част от т.нар. провирачки или провиралки все още се използват – например това при Скрибина.

През тесните процепи между огромните каменни блокове хората минават за здраве, след което остават част от дрехите си или просто конци от тях върху близките дървета. Вярва се, че така се разделят завинаги с болестта и страха.

По разкази на местни жители скалната арка при село Елешница също се е използвала за изпълняване на обредно-магически практики – главно за лекуване на уплах, а свиделство за това са конците, връзвани по околните дървета.

Автор: Силвия Драгомирова

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прегледай също
Close
Back to top button