България

Какви тайни крие Конявската планина

В България все още има съвсем непознати приказни кътчета, за които са чували и виждали само малкото хора, останали да живеят около тях или техните роднини и наследници.

Такова място е каньонът Шегава. Намира се в Конявската планина недалеч от селата Буново и Раждавица в община Кюстендил.На Каньонът е район с красиви скални фигури и останки от крепости. През него тече едноименната река, чиито води трудно се виждат, защото текат предимно под земята.

Свети Иван Рилски живял в Шегава

В каньона главозамайващи височини и отвесни скали се сменят с гъста джунгла от дървета и храсти, между които почти не се провират хора. Върху малка площ са съъбрани единично стоящи скали и скални венци.

На места каньонът се стеснява до метър-два. Стените на долината се изправят, криейки вирове и млаки скални навеси. Навсякъде стърчат скални пирамиди. От Шегава се виждат две полуразрушени църкви по поречието на Струма.

Беласица е блестящата планина от ,,Илиада“

Легенда разказва, че в каньона през 1330 година на Спасов ден се състояла голямата Велбъждка битка между войската на сръбския крал Стефан Дечански и българите на Михаул III Шишман. Българският цар се обърнал за помощ кън населението на близката Златина, а когато не я получил, изрекъл проклятие към селото – да се покрие с ръждата на времето.

И действително години след битката то се заселва в низината, на входа на Земенското дефиле, но вече с новото име Ръждавица, а днес Раждавица. Друга легенда разказва, че някога в близост е имало село на име Златина. В околностите му земята криела много златни залежи.

Затова през 60-те години на миналия век се говори усилено за разкриването на златна мина в района на месността Златина. По-късно проектът е забравен. Тук се намира пещерата Гълъбарника. За нея се носи легенда, че преди години вътре е живял смок с размерите на питон, който се изхранвал със снасяните от гълъбите яйца.

Може би в някоя от тези пещери като очи е живял свети Иван Рилски

Има и много други пещери, които са сравнително малки. Галерията на триъгълната Белеващица например е дълга едва 15-18 сантиметра. За каньона Шегава се говори сравнително отскоро, след като смели откриватели на чудесата на България тръгват да изследват и този приказен район.

Долината в началото е широка и не обещава нищо особено.Бързо обаче каньонът става дълбок, а долината  на река Тлаката – все по живописна. В момента, когато Тлаката влиза в каньона, нейните води изчезват под земята и се появяват едва в края.

Най-близкото скално образувание, което се вижда в долината на Шегава, се нарича Самотника. След него се намира скалата с име Тутунярнико. Под нев все още се откриват парчета керамика от стари времена.

Скалните образувания на върха на склона са наречени Шишмановите войници, а първият водопад в каньона е известен като Падалото. Някога тук растели не храсталаци, а черешови градини, каквато е традицията в Кюстендилско.

Скалните феномени в каньона Шегава са както човешки, така и животински. Открояват се хора, птици, наречени Човеко, Гуглата, Монаха, Прегърбения старец, Ракитов камък и още десетки други.

Човешки и животински фигури е изваяла природата по скалите на Конявската планина

В горния праг на скалния венец е разположено тракийското светилище Марков прозорец – едно уникално природно творение, което с помощта на златните ръце на тракийските майстори-каменоделци е придобило спираща дъха форма.

Нагоре билото на връх Риш е осеяно с множество карстови форми – понори, въртопи, ували с пропастни пещери. С лек анклон на югоизток към землището на село Байкалско се открива приказна панорама към единственото селачищно езеро в Конявската планина – Чокльовото блато.

На 5-6 метра над друго близко село – Гърбино, се намира пещерата на Иван Рилски. Разположена е върху скален венец, високо над селото в местността Светата вода. Това е първата пещера, която обитава Иван Рилски, след като напуска родното си село Скрино. После светецът отива в Рила.

Пътят за пещерата трудно се намира и задължително трябва да се пита някой местен. Но местните жители тук са много малко. Днес в пещерата има място за палене на свещи, каменен кръст, където се правят курбани и надпис ,,Отче Йоане, помози и спаси“, датиран към XII век.

Идеално балансираният скален къс е част от групата, наречена Семейството на Шегава край Раждавица

До пещерата води стар римски път, който е толкова обрасъл, че по-трудно с енамира от самата пещера. Гърбино е едно от любимите места за рисуване на Владимир Димитров – Майстора. Художникът често се разхожда и до съседното Раждавица, натоварен с боите и платната.

Западно от село Гърбино има хълм, на който с еиздигат останките на средновековната българска крепост ,,Трите кули“. Едната е разрушена изцяло. Дебела тухлено-каменна зидария е малкото, което е останало от крепостта, но достатъчно да обрисува историческото и военно предназначение на тази първа крепост в дефилето, част от отбранителната система, включваща още няколко подобни твърдения.

Градена е през бурните години на XIV век – последния свободен век за България, преди падането й под турска власт. Тя първа е посрещала поробителя и героично е защитавала подстъпите към Кракра и Средец.

Последвайте Faiton.bg във Facebook и Instagram за още идеи и съвети за пътувания.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прегледай също
Close
Back to top button