БългарияРусе

Къщата на Калиопа – история за забранената любов

Ако италианският град Верона привлича милиони туристи заради къщата на Жулиета, то България има адекватен отговор на история, свързана с голяма любов. Това е къщата на Калиопа в Русе.

Днес в нея се помещава музеят на Градския бит и това е първият етнографски музей у нас, представящ градската буржоазна култура.

Къщата, издигната непосредствено до река Дунав, пази неповторима любовна история. Легендата разказва за изгарящата любов на Мидхат паша по местната красавица Калиопа. Тогава той е бил валия на Дунавския вилает. Въпреки че бил успешен в работата си, не му вървяло в любовта, защото Калиопа била омъжена за друг.

къщата на калиопа русе
Снимка: Faiton.bg

Мидхат паша толкова много я харесал, че искал по всякакъв начин да я впечатли. След дълго мислене решил да издигне къща, която да ѝ подари. Разбира се, тогава било изключено да подариш такъв голям подарък на чужда съпруга, затова Мидхат паша измислил по-елегантен начин тя да получи имота, но това да не произведе скандал в обществото.

къщата на калиопа русе
Снимка: Faiton.bg

Валията организирал турнир за красивите дами от града, на който те трябвало да стрелят по гълъби, а за победителката в турнира като награда е обявена тази къща.

Мидхат паша искал Калиопа да спечели, затова подредил нещата така, че това да се случи. Другите дами стреляли с халосни патрони, докато тя с истински. За да се подсигури двойно, най-добрият стрелец от турския гарнизон имал заповед от едно скришно ъгълче да стреля заедно с нея.

къщата на калиопа русе
Снимка: Faiton.bg

Калиопа спечелила турнира и получила невероятната къща. Така постройката и до днес остава известна като Къщата на Калиопа.

Разбира се, няма исторически доказателства, които да потвърждават тази история, но легендата е достатъчна да възбуди интерес и желание да посетим архитектурното бижу.

къщата на калиопа русе
Снимка: Faiton.bg

Официалните първи сведения за къщата датират от края на 19-ти век, когато тя е била седалище и на пруското консулство. Те описват прехвърлянето на къщата от съпругата на пруския консул Екатерина Калиш към Стефан Камбуров – виден русенец, участник в комитета за приемане на Българска екзархия в Цариград.

По негово желание стените и таванът на втория етаж са изографисани през 1886 година от австрийския живописец Шарл Шаусберг. Той прекарва тук цяла година, за да довърши красивите стенописи в къщата. Те са реставрирани през 1974 година.

къщата на калиопа русе
Снимка: Faiton.bg
Къщата на Калиопа днес

През 1989 година къщата на Екатерина Калиш отваря врати за своите първи посетите, превръщайки се в първия у нас Етнографски музей, показващ градска култура.

къщата на калиопа русе
Снимка: Faiton.bg

На първия етаж се разполагат временни изложби на различни колекции от фонда на историческия музей. Вторият етаж представя примерен интериор на богат градски дом с неговите характерни помещения. Той заедно с произведените в Австрия и Германия мебели и богата порцеланова украса, разказва за големия паричен фонд на русенския гражданин.

къщата на калиопа русе
Снимка: Faiton.bg
къщата на калиопа русе
Снимка: Faiton.bg

Експозицията в Музея на градския бит е от по-късен период, в сравнение със стила на къщата. Тя акцентира върху знаците на модерността в ежедневието и празничността на русенци от края на XIX и началото на XX в.

Така докато повечето етнографски музеи в България, които през последните 50-60 години показват предимно традиционен бит, Етнографският музей в Русе е избрал да показва градската култура.

къщата на калиопа русе
Снимка: Faiton.bg
Тъжната действителност

Повече от година посетителите, освен подредените изложби и експонати, разглеждат и добре подредените парчета от тавана на къщата, който е рисуван.  За да бъде възстановен степописът и да се запази останалата част от тавана, е поставено временно укрепително скеле.

къщата на калиопа русе
Снимка: Faiton.bg

Смята се, че причината за рушащия се таван, са вибрациите от близкия булевард и ремонта на русенския кей.

къщата на калиопа русе
Снимка: Faiton.bg

Няколко пъти комисии от Министерството на културата са пристигали в музея, за да удостоверяват необходимостта от ремонт. Средства за него има, но единственото, което всички чакат, е подпис на министъра.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Прегледай също
Close
Back to top button