Баалбек е една от световните забележителности, които си струва да се видят поне веднъж в живота. Векове наред ливанският град, който е под закрилата на ЮНЕСКО, пази белезите на култури, които в далечното миналото са поставили основите на нашия свят. Наричан от гърците и римляните Хелиополис – Град на слънцето, Баалбек е сред чудесата на древния свят и се смята за един от най-големите култови религиозни центрове в цялата Римска империя. Храмовият комплекс там е най-големият и най-добре запазен ансамбъл от имперската римска архитектура, просъществувал до днес.
Известно е обаче, че Баалбек е свещен град хиляди години преди римляните. Колосалните конструкции, изграждани там в продължение на векове, са го превърнали в най-известното светилище, на което поклонници от всички краища на света, почитали своите божества, независимо с какви имена са ги наричали. Освен това Баалбек продължава да провокира въпроси, свързани с произхода на човечеството и връзката на хората с извънземни раси.
Баалбек е разположен в долината Бекаа, сгушена между красиви селца, винарни и руини. Районът й се слави със своята древна история и множество исторически паметници. Най-прочут от тях е древният храмов комплекс край едноименния град Баалбек, където могат да се видят останки от най-величествените римски храмове – на Юпитер, Бакхус, Венера, дворцови комплекси, порти, дворове, които връщат посетителите в отдавна отминали времена. С размерите си храмовете на римските богове засенчват повечето запазени до наши дни храмове от епохата на Античността и се отличават с невероятна декорация.
Нубийските пирамиди в Судан крият мистерия
Макар да се знае, че тази местност е била заселена от дълбока древност, не се срещат сведения за града чак до IV век преди новата ера. Известно е, че преди да бъде покорен от гърците през 331 г. пр.н.е., е процъфтяващо финикийско средище. Римският император Октавиан Август го завладява 16 години пр.н.е. Върху неговия акропол през следващите три века римляните строят три храма, три двора и стена, изградена с едни от най-големите каменни блокове, обработвани някога от човек.
Най-величествени са развалините на големия храм на Юпитер, в сравнение с който Партенонът в Атина е миниатюрен. Но колкото и внушителен да е той, основата върху която е издигнат, съставена от колосални каменни блокове, е още по-грандиозна. Югоизточната основа на храма е изградена от девет реда такива блокове, с размери 11х6х3 метра и тежина повече от 300 тона всеки. Върху тях са положени три колосални мегалитни блока, наречени Трилитон, с размери 21х5х4 метра и тегло по 800 тона.
На около половин километър от храма се намира каменната кариера, където са рязрязвани и оформяни камъните, използвани за построяване на храмовете. Огромен блок, смятан за най-големия дялан камък в света, все още стои там, където е отсечен преди почти 2000 години. Наречен е Камък на бременната жена и тежи около 1000 тона. По-късно в същата кариера е открит и втори, по-голям камък с тегло 1242 тона.
Независимо от краткото разстояние истинска загадка е, как са били транспортирани тези 800-1000-тонни блокове до мястото на строежа и още повече – по какъв начин са били издигнати на повече от 7 метра височина и положени с изумителна точност. Впечатляваща е и прецизността на строежа – каменните блокове са долепени така един до друг, че е невъзможно помежду им да се пъхне дори лист хартия.
Според изследователите внушителните блокове от Баалбек не са дело нито на римляните, нито на която и да било друга позната цивилизация. Римските технологии, които познаваме днес, са позволявали да се изсичат камъни до 5 тона.
Бухара – древната перла на Узбекистан
Обичайното предположение е, че огромните мегалити са били пренасяни с помощта на дървени ролки (валци). Съвременните експерименти обаче показват, че такива ролки се разрушават при тежест, значително по-малка от 800 тона. Дори и да било възможно използването на този способ, според направени изчисления за преместването на камък от 1000 тона ще са били нужни усилията на 40 хиляди души. Друг въпрос е и защо им е било нужно на древните строители да се измъчват с такива тежести, след като би било по-просто да разрежат гигантските монолити на части с по-малки размери. Според специалисти и най-малката пукнатина в гигантски блок може да доведе до сериозно отслабване на цялата конструкция, докато подобен дефект в по-малки блокове не би се отразил на здравината й. Изглежда древните строители са били напълно уверени, че гигантските блокове са без дефекти, и са ги използвали, за да осигурят стабилен фундамент, способен да издържи колосални вертикални натоварвания. Но за какво е бил необходим толкова здрав фундамент?
Всичко изглежда толкова невероятно, че има хипотези за помощ от извънземни цивилизации в изграждането на града, чиято история започва преди около 9000 години. Предполага се, че на това място се е намирал древен финикийски град, който носел името на бог Ваал. Според легендите божеството за първи път пристига на земята именно на това място. По тази причина първата и основна сграда, построена там, е огромна платформа, която служи за кацането му на земята. Всичко това звучи правдоподобно, като се видят гигантските каменни блокове, използвани за изграждане на първоначалния храм или град на Ваал.
Освен техния внушителен размер, видим с просто око, всичко друго около мястото също е пълна загадка. Не са ясни нито архитектите на огромната площадка, нито нейното предназначение. Мистериозен е и методът, използван за изсичането им. Именно затова хора вярват, че каменната тераса в Баалбек е пригодена за кацане на космически кораби и е изградена с помощта на непозната технология на древна цивилизация.
Мардин – кехлибарената долина на Месопотамия
Каквато и тайна да крие Баалбек, който е на около час път от столицата Бейрут, той продължава хилядолетия наред да бъде притегателен център. Още повече че в живописния район наоколо се намират и прекрасни винарски изби. Заслужава си да се отбиете в една от най-древните в Ливан – Ксара, и да дегустирате чудесните вина с плътен вкус.
Мария Цветанова, в. „Филтър“
