Кехлибарената напитка има верни почитатели по целия свят от столетия, но у нас тя се радва на повишена популярност едва в последните 30 години. Всяко време е добро за уиски – напитката, с която можем както да се освободим от ежедневния стрес, така и да отбележим някакъв празничен повод.
Първата страна, в която е започнало производството на уиски, е Ирландия и за това има дори писмени сведения още от 1172 година. Пак според исторически източници то е стигнало до Шотландия през 1494 година. По-късно в този бранш се включват и САЩ, където днес това е една от най-продаваните напитки.
Пелинът – зимната родна традиция
Отличително за уискито от Ирландия е това, че има аромат на плодове и подправки. Характерни за бърбъните пък са ваниловите, захарните или ликьорените аромати, а цветът им е по-наситен и дори кафеникъв със златисти отблясъци. Надписът Scotch означава, че е дестилирано и отлежало в Шотландия – от Scotland. Това, впрочем, е и запазена марка, а не само надпис на етикета.
Това превъзходно питие се произвежда от различни зърна – има малцово, което е от покълнал във вода ечемик, има и ръжено, както и от пшеница. Понякога в малцовата каша се добавя и царевица, но това е предимно американски стил на производство.
Американското уиски се проижзвежда от смес с поне 51% съдържание на царевица, като количеството може да достигне и 70% и това е дори законово уредено. Така нареченият бърбън, например се прави от 51% царевична каша, а чистото уиски се произвежда от 51% ръжена каша. За тези напитки е известно, че отлежават в нови бъчви от бял американски дъб, които се опушват преди употреба. Отглежаването трае поне 2 години.
Червените вина – духът на коледната трапеза
Blended Scotch пък съдържа смесено в различни пропорции малцово и зърнено уиски, обикновено в съотношение 40:60. Добре смесеното уиски съдържа и над 40% малц, докато по-етините марки се задоволяват с около 30%.
Отлежеването на уискито спира при неговото бутилиране. 12-годишно питие, бутилирано преди 10 години, си остава 12-годишно. Затова е добре да знаем, че на етикета или пък направо на бутилката трябва да пише както възрастта на самото уиски, така и през коя година е бутилирано, пише „Галерия“.
Уиски се прави и в Канада, Япония, както и в одста други страни. Нито едно уиски обаче не си прилича с друго. Дори да са от една дестилерия, те са различават заради бъчвите, в които са отлежавали.
