Легендата гласи, че дунавският град Никопол е последното място, в което пребивава – цар Иван Шишман и именно тук е обезглавен на 3 юни 1395 г. За този български владетел има куп предания, свързани с митарствата му из тазделената България преди и в първите години след предателството и падането на Търново под османска власт.
Повечето от разказите са свързани с царското и държавно съкровище, което иманяри упорито търсят. Една от най-старите запазени песни в България – ,,От как се е, мила моя майно ле, зора зазорила“ – възпява опитите за съпротива на цар Иван Шишман срещу завоевателите.
Римляните си харесват града на победите
В Никопол с царя е свързана наречената на негово име крепост или по-точно останките от нея – Шишмановата крепост. Никополското кале е построено от римляните които много добре умеят да изпозлват естествените форми на терена за укрепление и защита.
Калето се намира на западния хълм на Никопол, откъдето се открива великолепна гледка към града. Около граничното укрепление се създава и разраства селище, но вероятно много пред времето на Римската империя тук са живели тракийски племена.
Смята се, че днешното име Никопол идва от латинското Никополис ои означава град на победите. Това героично наименование се свързва отново с римската епоха, защото историята, свързвана с края на Втората българска държава, е само тъжна.
Смята се, че малко преди обсадата на Търново цар Иван Шишман (1371 – 1395) напуска столицата и се установява в крепостта Никопол. Там прекарва последните две години от живота си, като става васал на султана.
В града, в който величеството е обезглавено през 1395 г., пише последната си заповед
Явно разчита на християнска подкрепа от запад и не спира да организира болярите за съпротива, заради което главата му зловещо пада по заповед на Баязид I. В библиотеката в Букурещ е открит преди няколко десетилетия среднобългарски сборник с така наречената Последна заповед на цар Иван Шишман.
Това е ръкопис, с който царят вика болярите при себе си с ясното намерение за бунт срещу завоевателите. Текстът, наречен Последна заповед, е следният: ,,Господарят Търновски до тебе, Бауле. За това (да пристигнат) при мен тук войниците. По-бързо да ги събереш и да дойдеш с тях в Никопол по заповед на Господството ми“
Едно от преданията за последния ден на цар Иван Шишман разказва как след битката между османската и влашката армия при Ровине Баязид I идва от никополска земя и моли Иван Шишман за услуга – да го подслони за една нощ и да му услужи с кораби, за да премине на румънския бряг.
През XIX век неизвестен художник рисува цар Иван Шишман в притвора на Преображенски манастир
Като васал на Баязид I Иван Шишман приема, не подозирайки какви са намеренията му. След като Баязид I е допуснат в Никополската крепост, нарежда Иван Шишман да бъде обезглавен пред портите на града.
Така остатъкът от Шишмановите територии са включени в Османската империя. В днешно време от Никополската крепост не е останало физически почти нищо – само основите на няколко каменни зида, надвиснали над стръмния хълм, където се е извисявала висока крепостна стена.
Каменният зид около Шишмановата порта е изграден доста след трагичните събития, за които разказват легендите за смъртта на цар Иван Шишман. Интересно е, че оригиналната порта е демонтирана и пренесена в Плевен и днес може да се види и пипне в Регионалния исторически музей. Портата в Никопол иглежда истинска, но не е – тя е точно копие на оригинала.
Автор: Силвия Драгомирова
