Огромни човешки скелети са открити в района на живописното кюстендилско село Пастух. Откриват ги малкото местни жители при изкопни работи за строеж на вили и параклиси. Но за жалост, не идват експерти, за да изследват огромните кости, и те се изгубват.
Всъщност, дали наистина са се изгубили, е спорно. Възможно е един ден някой от някъде да ги извади и представи като сензация. Която ще подхрани легендите, че по българските земи в дълбока древност са живели огромни хора, високи повече от 5 метра. Но такива според други предания са обитавали цялата планета в древността.
Огромни скелети излизат от земята край Струма
Разказва се, че в района на Пастух в много далечни времена живели мъже с гиганстски ръст и това били прочутите войни пеони. Те участвали в Троянската война на страната на цар Приам и сина му Хектор.
Разказва се сред хората от околността, че много отдавна на мястото на днешното село Пастух имало неголямо езеро. Тогавашните негои жители живеели в примитивни каменнии и глинени къщи, покрити със слама, скупчени в подножието на югозападните хълмове.
По пасищата около бреговете на езерото пасяло стадо диви коне, водени от красив черен кон – пастух или водач на стадото. Един ден небето се скрило зад тежки, космати и настръхнаки облаци, гръмове и светкавици се стоварили върху беззащитната котловина и хората й.
В древността гиганти стъпвали от хълм на хълм
Затреперала земята, глух тътен извирал от нея като от преизподнята. Но на другия ден изгряло ясно и спокойно слънце, сякаш нищо не се е случило. Само лека пара се носела над полето и гората като нежна дантела. Смаяни, хората гледали с почуда, чр прекрасното езеро изчезнало.
Заминало нанякъде или се оттекло в коритото на река Струма. Нямало го и вихреното стадо диви коне – хергелето. Предвождано от своямистичен пастух, изчезнало в неизвестна посока. Не се появило никога вече, но оставило своето име на селището – Пастух.
Повечето извори гласят, че името Пастух идва от пастир. В Перущица има квартал ,,Пастуша“, а подожни наименования се срещат и в Хърватия – Горна Пастуша, както и руския район Ижевск, област Удмуртия.
Легендата гласи, че някога на мястото на Пастух имало голямо езеро, край което пасели красиви диви коне
Местна легенда доукрасява името на село Пастух, в близост до което се предполага, че се е намирал средновековният град Житомиск. Турците го завладели, като прекъснали водопровода му. Това се случило, след като османлииите хранилии няколко дни едно магаре със сол.
Така жадното животно показало пътя към водопроводал. Турците го прекъсналини завладели крепостта и града, Част от жителите успели да избягат, като напуснали крепостта през нощта. Но повечето от хората се удавили в пълноводните реки на Струма.
Оттук и легендите свързват името на селото с пустош, пустота, пустиня – заради мъката по обезлюденото селище след трагичната смърт на обитателите му. Село Пастух е разположено в периферията на физико-географската област Пиянец в т.нар. Скрински пролом, в горното течение на река Струма, която в тази част отделя Поглед планина – дял на Конявска планина.
В района на Пастух реката образува живописни меандри, които придават особено очарование на местността. Селото е обгърнато от полегати хълмове със стръмно спускащи се към Струма склонове.
Древно езеро изчезнало за миг, гласи легендата
Пастух е от пръснатия тип село – състои се от няколко махали, разположени от двете страни на реката. Интересен е фактът, че през последните десетина години населението бавно се увеличава и от 25 постоянни жители през 2014 г. през март 2022 г. те вече са 54.
През летния сезон броят на пребиваващоте в селото значително се увеличава. Прекрасните условия на живот в Скринското дефиле край Струма са причина тези места да бъдат населявани от дълбока древност.
Предполага се, че едни от първите обитатели на горното течение на Струма между планините Витоша и Осогово са от тракийското племе дентелети. Най-ранното сведение за тях е от IV век пр.н.е.
Параклисът ,,Света Троица“ е една от 16-те църкви в района
В землището на село Пастух, в местността Попова череша, има останки от късноантично селище. Именно в него са открити гигантски скелети. През V-VI век Византия е подложена на опустошителни нашествия от славяните, които масово се заселват в земите на юг от Дунава.
Тогава по средното и долното течение на Струма се заселват славяни от племето струмяни. Районът на Горна Струма е включен в пределите на Първата българска държава при кан Крум (803-813).
След приемането на християнството Струмската област се превръща във важен и духовен център. В началото на X век в близост до Пастух край село Скрино е основан Руенският манастир, в който според легендата се замонашва свети Иван Рилски.
Духът на свети Иван Рилски броди край Дабо
Дабо на свети Йован или Дъбът на светия Иван, известен още като Церо, се намира на границата – ,,мушата“, на землищата на сселата Скрино и Пастух. Отстои на около 5 километра западно от Скрино и на около 3 километра югоизточно от село Пастух.
Вековното дърво е разположено в малка седловина в Руен планина сред поляни и смесена гора от ниски храстовидни дървета и борове. Мястото е със силно излъчване и всеки посетител може да се убеди в това, тъй като тук изчезват главоболие и всякакви здравословни неразположения, а настроението на хората става весело, като бързо се забравят неприятностите.
Смята се, че самият свети Иван Рилски е заредил Церо със своята лечебна положителна енергия. По-чувствителните хора понякога казват, че виждат образа на покровителя на България върху вековното дърво.
Церо е на предполагаема възраст около 1000 години. Известно е, че според официалната наука свети Иван Рилски е роден в село Скрино, но напоследък това все повече се подлага на съмнение и се отрича.
Църквата ,,Свети Иван“ се намира на пътя, който разделя махалите на Пастух
Някога и в близкия Руенския манастир е имало вековен бор, за който се разказва, че пазел следи от въжетом с което свети Иван връзвал теленцето си. На километър от Пастух се намира малката църква с името на свети Иван Рилски.
Изградена е вероятно през XVI век от речни камъни и червени тухли, споени с бял хоросан. Църквата е била изцяло изписана отвътре, но въпреки, че сега е реставрирана, няма запазени стенописи.
Автор: Силвия Драгомирова
