Тази неделя в рубриката „Дотам и обратно” Ники Василковски ни разказва къде се намира единственото у нас мегалитно яйце. По възвишенията северно от Брезово, в цветната горска идилия, надничат огромен брой загадъчни каменни лица. Наречени в наши дни мегалити, тези скали са имали специално място в живота на древните хора.
Средна гора е пословично известна със своите интересни и причудливи каменни струпвания. „Корабът”, „Лицето”, „Правите камъни” – буквално на всеки хълм има поне по една интересна скала.
Коматинските скали – далече от града, близо до небето
Всяко от брезовските селца в полите на планината може да се похвали с любопитен мегалит в своето землище. Избираме Розовец – родното място на българската археология с първите ценни находки от края на 19 век. Оттам поемаме на 4-километров преход в търсене на древен портал към отвъдното.
Към „Слънчевата врата” води добре отъпкан, широк коларски път. Късната есен е оцветила голите поляни над Розовец в жълто-кафеникави багри. По-нагоре в подножието на връх Гърков камък пейзажът става горски и все по-често, като стражи край пътя, бдят огромни гранитни канари.
Почти на върха свиваме по тясна пътечка, която ни извежда край едно от онези впечатляващи скални струпвания, които отдолу изглеждат като сиво-бели петна в горския рай. Под нас е долината на Гюлдере и белеещите къщи на Розовец, а напред Горно-тракийската долина. Слънчевата порта се оказва точно под нас. През дупката се вижда грубо оформен релеф, наподобяващ слънчев диск.
За траките подобни мегалитни структури служели като портал към отвъдното. Вярвали, че преходът към света на мъртвите се случвал в конкретни астрономически моменти, като например равноденствията.
Разходка до „Пещерата с дървото”
Съвсем наблизо, между селата Бабек и Свежен, в подножието на Лютова могила, поемаме по стар път, използван в годините на античността. Търсим друго, не по-малко любопитно, тракийско култово място. Само на 600 метра встрани от шосето се намира „Змейовият полог”. Минаваме покрай добре оформената каменна обредна маса, за да разгледаме едно уникално яйце – на змеицата. Любопитното при този камък е, че това е единственият с такава форма, открит на територията на нашата страна.
В представите на древните траки яйцето било копие на Вселената. От него се раждал животът и вероятно по време на зимното слънцестоене или равноденствието в първите месеци на годината тук е имало специални ритуали.
За астрономически ориентир и тук е построена слънчева порта. С нейна помощ обредите се случвали в точния момент, когато поредната душа на някой тракийски големец е трябвало да поеме към отвъдния свят.
