Коматинските скали са красив скален венец, условно разделен на три части. Не са високи – достигат около 100 метра над морското равнище. Намират се почти на границата с Македония – само на 4 километра от нея, северно от село Брестово и на 10 километра от Симитли. Според геолозите тези приказни конгломерати са образувани преди 35-40 милиона години.
Основата на венеца е обрасла с гора, а в източната му част растителността е завзела и склоновете. Скалният венец условно е разделен на три части – започва от река Вранещица, северно от село Сухострел и завършва постепенно северно от село Брестово.
Освен каменно огледало, Коматинските скали си имат и други чудеса, като най-видни сред тях са многобройните образи, очертани в тях. Едни се виждат ясно и формата им се признава от наблюдателните туристи и неуморни изследователи на тайните и чудесата на България.
Красотите на Родопите: Златни легенди витаят над Рудозем
Други каменни лица са по-прикрити и се забелязват само от определени позиции. Огромният „пазач“ на мястото се очертава най-ясно – той е застанал гордо по средата на една от редиците. Смята се, че най-внушителната част от скалния масив наподобява огромна уста на праисторическо животно. Масивна фигура прилича на бременната Богиня Майка с огромни гърди.
В съседство с каменната статуя на Богинята Майка се намира едно необикновено дряново дърво. За него има легенда, че то може да дари с рожба жените, които дълго време са останали бездетни.
Славата му отдавна се носи из цялата страна, в съседните Гърция и Македония. След като веднъж сас е проврели през сплелите се във върха два дрянови ствола, жените се сдобиват с рожби. Като навсякъде, за да стане това, на дряна се оставя дреха, носена от бездетна жена.
Хисаря пази шедьоври на римската култура
В подножието на скалите се намира и скално светилище, при което са изсечени жертвеници, разказва Кристиян Ковачев. Издълбан е кръст, което свидетелства за това, че култовото от древността място е продължило да действа като свеещно и след приемането на християнството по тези места.
В подножието на Коматинските скали се намира параклисът „Св. Илия“. Свети Илия е смятан за наследник на тракийския култ към Сина Слънце, който чрез изсечените жертвеници е свързан със скалното светилище на Коматинските скали. В средните векове близо до скалния венец е имало крепост с кула, от която днес няма следи.
Хората в Брестово, а и в Симитли имат различни мнения за произхода на името на красивите каменно-пясъчни конгломерати. Едни твърдят, че наименованието идва от „комат“, къс хляб. Други са категорични, че името Коматиница произхожда от това, че в района са се крили комити.
Ябланишкото ждрело – райско кътче, обградено от пещери и скални масиви
С тях се свързва и легендата за скритото им съкровище, което те оставили в някаква мистериозна пещера, която до ден-днешен не е открита във венеца на Коматинските скали.
Историците, изследвали местността, смятат, че подобни разкази, са само празни надежди за търсачите на съкровища, които никога не спират да ровят земята – особено в подобни райони като Коматинските скали. Дори да е имало съкровище, то отдавна е открито, защото иманярството е старо почти колкото човечеството. Истински обаче са разказите, че в района на Коматинските скали е стрелял по вълци бившият президент Георги Първанов.
Силвия Драгомирова, Уикенд
