Тази неделя в рубриката „Дотам и обратно” по Нова Ники Василковски ни разкрива тайните и красиви кътчета на Стара Планина. Ще ви заведем на повече от 2300 метра надморска височина и ще се потопим в магията на Балкана.
Високо в планината времето сякаш е спряло. Няма нито един облак. Тишина и безвремие са обгърнали величествения връх Ботев и живописните северни склонове надолу към бездната на „Джендема“. Недокосната природна красота, която само дивите кози имат привилегията да притежават. Към връх Ботев има много маршрути от всички страни. Тръгваме към първенеца на Стара планина от курорта Априлци, сгушен в уютната долина на река Видима. 7-километровият преход започва от паркинга в местността „Мазането” и върви нагоре към хижа „Плевен”. Само за около час по стръмните урви в гората се преодоляват около 500 метра денивелация.
Добре маркираната пътека излиза на приветливата каменна тераса пред хижата, откъдето погледът може спокойно да обходи билото на планината и дълбоките дебри на резервата „Северен Джендем”. Самата хижа е кацнала на възвишение в местността „Бъзов дял” на 1400 метра надморска височина. Положението я прави своеобразен разпределителен пункт на стотиците туристи, поемащи към най-красивата част на Стара планина.
Разходка в облаците по стъпките на Вазов
От хижата се вижда крайната ни цел – покривът на Стара планина – зеленото било с телевизионната кула. Освен че гледката към величествените северни стени на върха е неповторима, тук човек трябва да реши дали ще има достатъчно сили да се изкачи догоре.
Върхът изглежда на една ръка разстояние, но пешеходният преход от хижата е поне 3-4 часа. Обгърнати от уханията на планински билки се движим нагоре по открит участък, който влиза сред последните горски масиви преди голия алпийски рай. Вековните букове са непокътнати от човешка ръка. На места има дървета, пострадали от бурите.
Картината наоколо е меко казано приказна. Подбилната пътека пресича серия девствени потоци, които се спускат в подножието на върховете Млечен чал и Ботев и пълнят притоците на Видима. В края на този сравнително равен участък от маршрута пред нас се открива поредното чудо в Троянско-Калоферския дял на Стара планина.
Висок около 100 метра, Дяволското пръскало е сред най-очарователните водопади у нас. В сухи периоди почти изчезва сред скалните зъбери. Когато има вода обаче, тази перла под най-високия връх е истинско зрелище.
Оттук нагоре до билото изкачването е стръмно и изтощително. Преодоляват се още около 500 метра надморска височина. Ориентир в далечината е ярката бяло-червена фигура на радиотелевизионната кула.
Какви тайни крие Конявската планина
Телевизионната кула е най-впечатляващият обект. Нейният силует е емблематичен и се вижда от километри.
След последните преустройства, кулата е висока 90 метра и пръска радио и телевизионен сигнал до над 70 процента от територията на страната. И въпреки, че цивилизацията отдавна го е покорила, покривът на Стара планина е магнетично място с 360-градусова панорама към всички краища на България.
Ако все още не вярвате в магията на Балкана, при малко повече търпение на върха, ще станете свидетел на поредното чудо – диви кози. Дори тук, на 2376 метра, ще видите как тези пъргави създания обхождат с поглед стръмните склонове, надничат любопитно край всеки поток и показват, че именно те са истинските владетели на тази неземна красота.
