Едва ли ще се намери човек, който да не се прехласне пред красотата на величествения Балкан. Онези безкрайни планински ливади, които всяка година покриват високите била в яркозелена премяна.
„О, чудо! О картина!” – това са думите, с които Иван Вазов е увековечил планинската идилия около връх Ком, откъдето погледът спокойно може да обиколи поне половин България.
Там, в облаците, на 2016 метра надморска височина, застанал като страж над китното планинско градче Берковица, се извисява връх Ком. Той е първенецът на Берковския старопланиски дял. Изглежда далечен и недостижим, но този планински рай всъщност е „опитомен” с живописен, но стръмен пешеходен маршрут.
Берковица – само на 90 км от София, градчето е сгушено в подножието на едноименния планински рид. Регионът е дал дом, работа и най-важното – вдъхновение на Вазов. Оттам до новата хижа „Ком” се пътува близо 20 минути, а дължината на планинския път е 16 км. До хижата има и пешеходен маршрут през вековна букова гора, но ходенето нагоре би отнело поне 3-4 часа, разказва Ники Василковски в рубриката си по Нова „Дотам и обратно“.
Кобилини стени – неземната красота в полите на Врачанския Балкан
Около туристическия дом намираме маркировката към върха и поемаме нагоре. Ориентир по пътя е старата хижа със същото име, покрай която се движи пътеката.
От Старата хижа „Ком”, която е на 1620 метра надморско равнище, започва по-стръмната част от изкачването. Образно казано, оттук до билото на Стара планина включваме на първа бавна скорост.
Теренът е каменист и с голям наклон. Минава през сечище в иглолистна гора, а след това, по-високо по склона, ходенето става по-лесно и не чак толкова изморително. Покажат ли се тучните ливади по билото, значи сме преодолели най-тежкия участък.
