Монтанезиум е най-старото известно име на Монтана. Само че несекващите шеги около днешното наименование свързват града с едноименния американски щат.
Преди 30-ина година се решава тогавашният Михайловград да се преименува като едно време – римското Монтанезиум да стане Монтана.
Защо древната римска провинция е наречена Монтанезиум, остава неизвестно. Има предположения, че връзката е с мястото – северните склонове на Стара планина, откъдето идва ,,Монт“ или ,,Монс“.
По кръстопътя на Монтана, древните правят своите светилища
Римляните не само харесват селищата на траките от племето трибали, а го превръщат в крепост и строят своите здрави пътища наоколо
Днес легендите нашепват от останките на крепостните стени на Монтанезиум и вълнуват въображението. В предаванията се преплитат стари езически вярвания, римски богове, славянски повеи и това поддържа мистичната атмосфера около красивия град.
Близо до крепостта, която се издига на хълм край сегашния областен център, до голям извор в подножието се намира древно каменно светилище. Никой не знае преди колко векове и хилядолетия мястото започва да се почита като свято и какви точно ритуали са извършвани там.
Диана и Аполон пазели свещените извори край Монтанезиум
Светилището става много популярно по време на Римската империя. Главни негови богове и закрилници са близнаците Диана и Аполон. Двамата са носители на много свръхчовешки качества и са пазители на тайните знания и сили в човека.
В Древен Рим Диана е богиня на лова и луната – също като дъщерята на Зевс Артемида. Придружена от диви животни, с лък и кочан стрели, Диана бродела през гори и планини със своите нимфи. Закриляла младите неомъжени жени и безпощадно наказвала смутителите на моминската непорочност, пише вестник Уикенд.
Била богиня девственица с прекрасно тяло. Но и тя един ден се влюбила – избраникът и бил дърводелецът Боил. Докъде се простира любовта на богинята, историята мълчи, но пък при Монтанезиум нейната хилядолетна сянка бди над някогашния свещен извор, защото Диана е преди всичко пазителка на изворите и реките.
Още преди римляните да пристигнат до тези земи и да нарекат селището Монтанезиум, трибалите и техните пътешественици живеели около ссветилище то и мястото процъфтявало векове наред, според някои до готските нашествия VI век.
По онова време е разрушен и Монтанезиум. Но светилището не останало пусто и силите му продължавали да се ползват от местните.
В Кутловица напили Фердинанд, за да стане град
Върху развалините на Монтанезиум славяните изградили свое селище, което нарекли Кутловица. Една от казармените сгради, останали от римската крепост, превърнали в свое езическо светилище, запазено до днес. В него отдавали почит на бог Перун, или на Даждбог – бога на плодородието, а може би и на двете божества едновременно. Поне така смятата историците.
Като се има предвид огромната сила на най-могъщия славянски бог Перун, като създател на гръмотевицата и светкавицата, няма начин местните хора да не са се прекланяли пред него и да са правели всичко възможно да го умилостиввятм за да запазят храната си.
Перун е носител на бури и дъжд, закрилник на бойците и предводител на отрядите по време на битка. Неговото светилище съществува вероятно до приемането на християнството в България през IX век.
Любов и мъка витаят край северните склонове на Стара планина
Отново с извор е свързана и друга легенда от района на Монтанезиум. Тя разказва за дъщерята на жрец, която все чакала голямата любов. Семейството на Хераклия живеело в крепостта. Девойката била прекрасната жрица Хераклия, но все искала да избяга далеч и да потопи нозе в златодайната река Аугуста.
Страдала от слабо сърце и черни мисли налазвали главата и при залез-слънце. Нищо не помагало. Една сутрин вой на тръба възвестил идването на чужда кохорта и тогава с епоявил светлоокият избраник. Хералия почувствала знамението още преди да го види. Боговете и предрекли, че ще го дари с мъжка рожба.
Анумис бил снажен и красив. Зърнал я бегло, отдалечил се, след това отново се върнал и попитал за целебния карстов извор. Подала му вода, Хералия усетила, че ръката и трепери. Анумис положил меки устни на пръстите и. Върнал се след 7 дни и сложил в ръката и тежка златна огърлица, обеци, а от бяла кърпа блеснала и златна корона.
Бащата обаче отронил: ,, Оценявам вашата щедрост, но такива тежки накити не прилягат на дъщеря ми, че е със слабо сърце“. Тогава Анумис хвърлил всичко в нозете й и тръгнал да броди извън крепостта да търси лек. Лутал се в пустошта покрай камъните, но открил само бодливи цветя.
Виолетовите им връхчета светели с необичайна сила на слънцето и той ги събрал в кесията си. Потопил ги в студената вода от извора на живота край Монтанезиум и ги занесъл на своята любима. Дал и да пие от отварата, а тя почувствала прилив на сили. Изцелението дошло. Оттогава хроми и незрящи идват за целебната вода и благодарят за животоспасяващия дар.