Андалусия е територията на картата, където се срещат Средиземно море, Атлантическия океан и Гибралтар, тя е родното място на коридата и фламенкото и освен това е гастрономически рай с невероятно разнообразие от вкусове и миризми.
Област, където никога няма много закуски, а супата е студено ястие. Името й произлиза, според една от версиите, от арабското Ал-Андалус, което в превод от арабски означава „безкрай“. Именно в Андалусия се случав онова приказно преплитане на красотата на природата, мистериозните тайни на историята и очарованието на градовете в невероятен калейдоскоп от чудеса.
Тя се намира в югозападния край на Испания и се състои от осем провинции – Алмерия, Кадис, Кордоба, Гранада, Уелва, Хаен, Малага и нейната столица Севиля, за която може да се говори вечно, ако веднъж си я зърнал и усетил чара й. Колко песни са изпети, колко стихове и разкази са написани за тази чудна ориенталска красота! През цялото време тя опиянява всеки, който се докосва до нея и поглъща душата й.
Омагьосва с аромата на шафран, покорява сърцата със страстния си танц и е способна да изгори във всеки момент.
Родината на рома Барбадос очарова с райски плажове
Обикновено българският турист вижда Андалусия от Малаг, където има летище и обикновено чартърите лятото кацат там. И затова може би първата среща е със сюрреализма и кубизма – за това помага музеят на Пабло Пикасо в родния му град. Той се помещава в сградата на кралския дворец Буенависта, който е построен през първата половина на 16-и век на мястото на двореца на мюсюлмански владетели от династията Насрид.
В края на 20-и век дворецът е закупен и в него се намират и съхраняват 200 творби на великия художник, направени в различни периоди. Няма как да се пропусне квартал Сохо, където стените на постройките са превърнати в платна от улични художници, разкрили таланта си в графити, върху средновековни руини.
В старата част на града през парка започва пътят, водещ към планината Гибралфаро, на окято е разположена едноименната крепост, чийто строеж датира от 14-и век. От височина 142 метра се открива красива гледка към арената за корида и Коста дел Сол, който мнозина сравняват с нашия Слънчев бряг.
Проправяйки си път между редовете на пазара Меркадо Централ, ръцете ви се опитват да грабнат пържени в карамел бадеми, сирене или ягоди от тезгяха, а устата ви се пълни с гъста слюнка. Задължителните ястия на пазара включват сардини на скара, студена доматена супа с чесън, черен пипер и зехтин, смокинов хляб с ядки и всякакви видове тапас.
В Генуа е втората по дължина стена след Великата китайска
Един от най-забележителните елементи на андалуската мозайка е Гранада – затворена в планинската верига Сиера Невада с история от две хиляди и половина години. Първото място, което трябва да се посети в това древно мавританско селище, е дворецът Алхамбра, който представлява крепост, превърнала се от резиденция на арабските владетели във великолепен кралски дворец. Пищни градини с фонтани, искрящи на слънце, уютни дворове, причудливи кули, великолепни дворцови помещения от мрамор, камък и алабастър, всичко е просто спиращо дъха.
Казват, че не си бил в Андалусия, ако не си бил в някое от т.н. „Бели селца“. Те са такава невероятна гледка, която е като мехлем за душата. Едно от тях е Ронда. Малката чаровница изглежда замръзнала над бездната извън времето, гордо разположена на скалисто плато високо в планините. Основната атракция са Мостът Puente Nuevo, простиращ се над дълбокия пролом на Ел Тахо, наричан Големия каньон на Испания, и е с колосална структура с височина около 100 метра, свързваща стария квартал Сиудад с по-младия Меркадило. Атракциите в Ронда са толкова много, но няма как да пропуснем акцентът на новия квартал – най-старата арена за корида в света, опръскана безброй пъти с кръвта на бикове и тореадори. Музей, разположен наблизо, е посветен на традиционния испански спектакъл.
Не са за пренебрегване и други от т.н. Бели селца – това е Фрагилиана, което наричат най-красивото в Испания. Разположено е по склоновете на планината близо до Средиземно море – така че гледките отвсякъде са зашеметяващи. Фрагилиана е известна с тесните си улички с бели къщи в мавритански стил., саксии с цветя на балкони и цветни мотиви по стените на сградите. А също и с техните празници.
Всяка година през август тук се провежда фестивалът на хламенко, по време на който улиците се изпълват с туристи и местни жители, които танцуват под също страстната музика на китари. Както Франция има своето Сен Тропе, така и Испания има своята Марбея. С разликата, че в Марбея животът е като безспирна фиеста от история, природа, култура и наслади. Това е слънчевият лъч на Испания, огряващ милиони пътешественически сърца.
Магията на Италия – Амалфи, Позитано и Равело
И няма как пътуването в Андалусия да не завърши или пък да не започне с нейната перла – столицата й Севиля. Това несъмнено е най-красивият град в Андалусия, а сърцето му е люлката на фламенкото. Разходката из кокетните дворове и приказно красивите градини на севилската цитадела Алказар – най-старата резиденция на кралете на Испания, зарежда с лирично настроение.
Готическата катедрала със своите невероятни витражи, красиви скулптури и резбовани декорации е не по-малко възхитителна. Преди това тази града е била мюсюлманска джамия, но времето е променило всичко. В момента в катедралата се съхраняват много произведения на изкуството на Веласкес и Мурильо, а също така се помещава библиотеката на Колумб, там е и мавзолеят на откривателя на Америка.
До храма стои архитектурният символ на Севиля, елегантната камбанария Хиралда, покрита със статуя на жена в туника, държаща палмова клонка и знаме в ръцете си, символизиращи триумфа на християнската вяра.
