През май планината е по-красива отвсякога. Възвишенията над Родопите са облечени в ярко зелено, а долините греят във всички цветове на пролетта. Недрата на този природен шедьовър обаче пазят още по-впечатляващи съкровища, умело скрити от човешкото око и достъпни за търсачите на приключения.
Дълбоко в гънките на Кайнадинския рид, край село Надарци, се търси една от малко познатите перли в тази част на Родопите. Данаил Хаджиев от туристическо дружество “Крепостта-Могилица” повежда екипът по пътеката към Пещера Надарска. От асфалтовото шосе бързо изкачваме възвишението, на чийто западен склон е разположен входът с поглед към село Надарци, разказва Ники Василковски в „Дотам и обратно“ по Нова.
„Има сведения, че земите около село Надарци са населявани от древността от тракийски племена. Траките са били тайно и затворено общество. Хората в това общество са били много умни, сръчни. Останалите хора в района са вярвали, че траките тук са били надарени от Бог. Оттам идва името на селото Надарци и пещерата в покрайнините му“, разказва Хаджиев, председател на ТД “Крепостта-Могилица”.
Древните слънчеви обсерватории: България е осеяна с безброй окултни съоръжения
В пазвата на планината се открива невероятен шедьовър, оформен в продължение на милионите години, в който водата бавно и упорито си е проправяла път през пукнатините на здравия мрамор.
„Това са сталактитите, сталагмитите, драпериите, дендритите. Пещерата е близо до билото горе. Над нас има около 6-7 метра скален пласт. Така можем да видим корените на някои растения. Горе е беседката, където си оставихме раниците. Ако се вгледате, ще видите, че някои от корените излизат от малките каналчета в средата на малките сталактити, там, където минава и водата“, обяснява Хаджиев.
„Образуванията в пещерата са от варовик, който е бял. Но той се оцветява в различни цветове. Черното, което се вижда на много места се дължи на мангана, кафявото е от глината“, допълва той.
Очите на Бога и скалните манастири край Карлуково
С дължина едва около 50-60 метра, Надарска пещера е с сред най-богатите на всевъзможни причудливи форми. Капка по капка, милиметър по милиметър неголямото пространство се е оформило като изящна зала. От съвсем малките пъпки, които геолозите наричат дендрити, до внушителни сталактони, свързващи тавана с пода и масивните драперии. „При драпериите образуването е малко по-различно. При тях пак имаме капки вода, но те пълзят по ръба. Така драпериите растат надолу и напред“, посочва Хаджиев.
И под земята, и над нея, водата е велик художник. Съвсем близо до село Кошница по пътя между Смилян и Могилица, горното течение на Арда потъва в почти неоткриваем дълбок каньон. Истинската магия на това обаятелно късче от рая може да се усети, когато човек се спусне в него с лодка. „Най-тясната му част е малко над два метра. А най-голямата измерена дълбочина е около осем метра“, разказва председателят на ТД “Крепостта-Могилица”.
Осем метра под водата и още поне пет нагоре се извисяват приказните мраморни сводове. Над тях гъстите корони на дърветата правят своеобразен зелен покрив. Ако човек се загледа във водата, ще забележи издълбани в камъните ерозионни котли. Горе в скалите се спотайва и цветето на Орфей – Родопският силивряк. „Наричат го още “безсмъртниче”, тъй като има способността да издържа дълго време без вода“, твърди Хаджиев.
Бегликташ – българската загадка край Приморско
Буквално над каньона Горло, отново покрай коритото на Арда се издига внушителен стръмен хълм, съхранил както очарованието на родопската природа, така и множество археологически свидетелства за хората по тези земи от праисторията.
От 1006 метра надморско равнище, на север, пред нас се откриват поредица планински масиви. А долу край реката се е сгушило село Кошница. Един от онези опияняващо красиви пейзажи, заради които човек винаги се връща в Родопа планина.
