В горещата, експанзивна пустиня Каракум в Туркменистан, близо до село Дарваза с 350 души, е дупка с ширина 230 фута, която гори от повече от 50 години. Въпреки че технически се нарича газов кратер Дарваза, местните жители го познават като „Портите на ада“. Огненият му блясък може да се види на километри наоколо.
Кратерът „Портите на ада“ е създаден през 1971 г., когато съветска сондажна платформа случайно се пробива в масивна подземна пещера за природен газ, причинявайки срутване на земята и падане на цялата сондажна платформа. След като пробиват джоб с газ, отровните пари започват да изтичат в тревожен процент.
За да предотвратят потенциална екологична катастрофа, екипът запалва дупката, смятайки, че тя ще спре да гори до няколко седмици. Десетилетия по-късно и огнената яма все още е силна. Смята се, че съветската сондажна платформа все още е там някъде, от другата страна на „Портите на ада“.
Удивително е, че въпреки предчувственото име на кратера и постоянно присъстващите пламъци, хората все още отиват в пустинята, за да станат свидетели на мястото в цялата му пламтяща слава. Правителството на страната се надява, че ще се превърне в туристически обект, а близката пустиня вече се е превърнала в популярно място за див лагер.
Кратерът се намира в пустинята Арал Каракум, близо до Дарваза, Туркменистан, в Централна Азия. Това е голям, дълбок кратер с диаметър около 70 метра, ширина 60 метра, дълбочина 30 метра и площ около 5,5 квадратни метра.
Въпреки че „Портите на ада“ не е природен феномен, а човешко бедствие, се превърна в известен туристически обект в Туркменистан, особено за авантюристи и тези, които обичат да виждат горящите огньове от ръбовете на вулканите. Светещият адски кратер се вижда на километри. Сярата може да се помирише в съседните райони и на далечни разстояния.
През 2014 г. канадският изследовател Джордж Курунис рискува живота си и слезе в Портата на ада, за да я изследва и да научи за нейните характеристики, температура и газовете, участващи в образуването му. Курунис е първият човек, който някога е слязъл в Портата на Ада. Бяха необходими 18 месеца, за да се планира това научно приключение, под наблюдението на специализиран професионален екип. Курунис бил вързан с дебело въже и висял надолу към Портата на ада, облечен в специално изработен костюм от няколко слоя кевлар, за да го предпази от жегата, също е бил оборудван и със специален дихателен апарат.
Чрез анализиране на проби от почвата на Портата на ада, бактериален вид – екстремни бактерии – е открит, живеещ на дъното на кратера. Интересното в това е, че бактериите могат лесно да живеят при високи температури и нямат ефект върху почвата около кратера. Това заплашва човечеството с нова, развита бактерия, която може да оцелее и да устои на подобни високи температури.
Учените обясниха феномена на непрекъснато горящия кратер поради доставките на природен газ от съседните газови находища, особено това в района на Дарваза, който минава под Каспийско море. Природният газ в това находище заема около 8 милиарда квадратни метра и е четвъртото по големина находище на природен газ, открито някога в света.
Въпреки че Гурбангули Бердимухамедов, президент на Туркменистан е наредил да затворят Портата на ада по време на посещението си в Дарваза през април 2010 г. поради страха си от въздействието му върху други находища на природен газ в региона. Портата на ада все още е отворена и е по-популярна от всякога. Постоянният огън, горящ в сърцето на Туркменистан, продължава да привлича туристи от цял свят, за да се насладят на гледката на този светещ огън в тъмната пустиня Арал Каракум
