Близо до Коматинските скали се намира Тросковският манастир „Свети Архенгел Михаил“, наричан още Брестовски по името на близкото село. Намира се на 20 километра югозападно от Симитли в Малашевска планина. Пътят до манастира отначало е асфалтов, а във втората му половина е черен.
Обителта е една от най-старите в Югозападна България, като според някои предположения е основана през 1149 година. Строена е по уникална технология. Древните майстори споявали камъните с хоросан, напоен с мляко, яйца и захар за по-голяма здравина.
Имало е висок 3 метра и широк 1 метър зид, който придавал на манастира вид на непревземаема крепост.
Според наследници на попската фамилия Попгаврилови свети Иван Рилски е посветен в сан в този манастир, а не в Руен планина. Известно време живял в Малашевска планина, преди да бъде пропъден от местното население – интересен и показателен факт, за който няма достатъчно доказателства. Според преданията след основаването светата обител бързо се разраснала и скоро приютила над 100 работливи монаси.
Коматинските скали – далече от града, близо до небето
Отглеждали картофи и други земеделски култури, но най-вече се грижели за многобройни стада с овце, кози, крави. Има легенда, че млякото от кравите текло по специално направени тръби от планината до манастира, където пълнели съдовете с него.
От тросковската света обител вероятно започва събирането на пари за строителството на Рилския манастир. Първата църква в Рилския манастир е издигната по макет на Тросковския манастир, откъдето са пренесени и огромните казани за курбан, които и до днес се намират в Рилската света обител, пише „Уикенд“. Монасите помагат за строжежа на храм „Свети Архангел Михаил“ в благоевградското училище.
Тросковският манастир е събарян и опожаряван няколко пъти. В обителта често се укривали местните войводи Илия Пандурски (дядо Ильо Марков Мальешевски) и Димитрачко Домозетски, а според дядо Пимен, който е бил чест гост на манастира, веднъж тук е отседнал и Васил Левски.
През 1904 година по време на Крупнишкото земетресие от 7,8 по скалата на Рихтер обителта е изравнена със земята. Хората от околните села събират доброволни средства и за две години възстановяват манастирската църква. Оттогава датира и голямата мраморна плоча върху пода на храма, на която е изобразен гербът на Цариградската патриаршия – двуглав орел с корона и изписани на български имената на дарителите – Златко и Петре.
Днес от манастира е останала църквата и зидове от монашеските килии. През 2007 година храмът е реставриран от община Симитли.
