В скалите на Родопите могат да се видят множество храмове, олтари, дори цели градове, създадени от траките. Татул е впечатляващ мегалитен паметник и представлява изсечена в скалата пресечна пирамида. Вътре са открити много останки, включително част от златна маска, два саркофага и 3-метров кладенец.
В източната му част са издялани две каменни стълбища, водещи до централно място за жертвоприношения в чест на бога Слънце. Изграден е от обитателите на Родопите около 6-1 хилядолетие преди Христа.
Според някои теории там е погребан тракийски цар, живял преди 3500 години, но други дават сведения, че става въпрос за митичния музикант – Орфей. Неприсъщо за типичните погребения в тази епоха, които се извършвали в могили под земята, светилището е изградено на висок хълм, в близост до слънцето.
Този факт навежда на мисълта, че там е погребан много важен човек – цар или полубог.
Според Еврипид Орфей бил разкъсан от меандрите на Дионис
и бил погребан от майка си точно на това място, а тя изрекла думите:“ Ти, сине, няма да влезеш в черната земя, а ще бъдеш антроподемон и прорицател на Дионис и след смъртта си“.
С времето мястото станало свещено за хората в региона, които почитали своя певец Орфей.
Фотинските водопади в сърцето на Родопите
Другата теория е свързана с цар Резос, който стоял начело на тракийското племе Едони. Той бил син на речния
бог Стримон и музата Евтерпа
Родил се близо до село Резово, което носи неговото име. Филострат го описва като божество на бесите – отглеждал коне, въоръжен като войн, и се занимавал с лов като „и глиганите, и сърните, и другите животни сами се принасяли в жертва“.
Легендата гласи, че докато воювал в Троянската война, той успял да обязди магични коне, бързи като вятъра и бели като снега, пише „Галерия“. Те имали силата сами да победят троянците, стига да пият вода от река Скамандър, намираща се в днешна Турция.
Според думите на майка му Резос щял да продължи да живее и след смъртат си, в пещерите като човек с божествена и човешка същност. След смъртта му животните отивали в хероона му, за да се жертват доброволно.
