От незапомнени времена белите скали, оградили Поломието са били скривалище на духовността. Знайни и незнайни монаси са преписвали книги, рисували са икони, съхранявали са огъня на Християнската вяра, опазила народа ни до ден-днешен.
Тръгваме по стъпките на един монах от село Басарбово, решил да се оттегли в уединение в скалите край река Русенски Лом. Открил тишината и спокойствието в западнал през турското робство скален манастир, разказва Ники Василковски в „Дотам и обратно“ по Нова.
Димитър Басарбовски е единственият канонизиран светец от Русенския регион, а уютният храм сред варовиковите канари е приел неговото име.
Светилищата на Дионис са в цяла България
Само на 10 километра от Русе, това е единственият действащ скален манастир у нас. Към днешна дата храмът е част от поддържан комплекс с действащата църква “Преображение Господне”, вкопана в отвесните скали камбанария и извор, считан за лечебен и изкопан от самия светец.
Оказва се, че през 12-13 век каньоните на Русенски Лом и неговите притоци са се превърнали в доста оживено място. Сред божествената природа на едноименния природен парк, съвсем близо до село Иваново, атонският монах, по-късно и Български патриарх, Йоаким създава огромен комплекс – манастира „Свети Архангел Михаил“. Популярните за туристите Ивановските скални църкви са в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство.
До основният храм Света Богородица” води пътека, която се изкачва почти 40 метра над реката. Помещението пази уникални стенописи, всъщност най-добре съхранените образци на българското иконографско изкуство от тези далечни времена.
Мащабите на този духовен и просветителски център са наистина колосални. След като продължим напред по каменната пътека се разкрива един от онези речни меандри, които най-добре описват природните чудеса наоколо. Несравнима панорама към източните зъбери на каньона с десетките скални ниши, използвани от монасите-исихасти.
Разходка до „Пещерата с дървото”
Манастирът обединява цели 6 комплекса от килии и параклиси. На около 30 минути по маркирана пътека намираме „Кръщелнята”. Естествена пещера с просторни тераси на няколко нива в отвесния склон.
Много правилно някой беше определил това място като кошер от килии и параклиси. Мекият варовик позволява естествените дупки в скалата лесно да се дооформят като полезни помещения. И точно това са правили духовниците.
В този лабиринт те са посрещали изгрева сутрин, съзерцавали са чудесата на природата и са изпращали дните, отдадени на строг пост и молитва.
Някои от скалните храмове в Поломието изискват повече усилия, дори специализирано оборудване. От село Нисово тръгваме на 7-километров преход към Големия Нисовски манастир. В самия край на маршрута равният път покрай река Мали Лом става тясна пътечка сред буйната растителност.
Едно от най-слабо проучените духовни средища в региона е разположено на около 15 метра над земята. Изкачването по камъните е по метално въже и изисква повишено внимание и обувки с добро сцепление. Откровено опасно е за неподготвени туристи, особено при мокро време, когато камъните са хлъзгави.
Достигне ли се до терасата, може да се разгледа предверието, тунела под камъните, оскъдните останки от древни стенописи, гробните отделения и олтара.
Дряново – градът на дряна и балкана
Едно от преданията разказва за монах на име Павел, който търсел талантливи зографи. В манастира под неговите наставления те рисували икони и преписвали книги. Научил за това, самият цар Иван Асен II дошъл тук и дал на Павел владишки сан.
Поломието край Русе е сред най-забележителните творения на природата в България. Загадъчен свят на тишина, където ослепително белите варовикови скали са запечатали съдбите на десетки, вероятно стотици монаси, избягали от светската суета и посветили живота си на християнската вяра и нейната закрила в смутни и размирни времена.
