Паметниците на древността са безчет по днешните български земи. Може би преди векове и хилядолетия между тях е имало връзка и заедно те са играли важна роля за живота. Липсват доказателства за предназначението на светилищните комплекси, а догадките за жертвопринушения и астрономически изследвания вероятно са част от истината.
Кулата – менхир, който е част от огромен мегалитен комплекс в Средна гора. Редом с него е и Скумсале – другото каменно чудо недалеч от Стрелча, чийто тайни са все още скрити и в тях се блъскат усилията и умовете на родолюбци и само на някои учени.
Светилищата край Стрелча са пълни със загадки
Места като Скумсале са доказателство, че има непознати и загадъчни следи от стари времена по българските земи. Съществуват няколко теории за произхода и предназначението на скалните форми, които явно са обработвани, нагласяни, дълбани и полирани от неизвестни майстори с още по-неизвестни инструменти и възможности.
Някои от тези инструменти явно са били по-мощни от съвременните, а знанията и уменията на древните са имали съвсем друг порядък – такъв, че днес да бъде наричан ,,глупости“ от официални носители на научни титли.
След примерите за неясните за днешния човек и съвсем загадъчни възможности на някогашните жители на съвременна България е огромно парче скала, прецизно полирано и оформено като ромбоид, и най-важното – поставено с изключителна точност върху изпъкналата част на скала.
Човек има усещането, че каменния многоъгълник всеки момент ще с етъркулне от скалата, но това не се случва. Неевъзможно е и да се избута от мястото. Обикновенно този монолит е свързан с древните вярвания за Вселенското яйце, от което е излязъл духът на светлината и родил живота.
Каменни фигури са идеално балансирани и от векове не помръдват от местата си
Дали е точно така, никой не може да каже. Както и не може да се твърди със сигурност на каква възраст е светилището Скумсале. Според някои изследователи светилището е най-малко на 4 хиляди години, Други отнасят началото му към още по-стари времена.
Към най-причудливите теории за предназначението на мястото е тази за гигантски разумни влечуги, които издигнали Скумсале и олтарите наоколо. Привържениците на подобно твърдение използват като доказателство група обработвани огромни каменни блокове, наподобяващи глави на гущери, дракони и змии.
Този ансамбъл има налози на различни места в България, но в Скумсале образите са особено ярки и неопровержими. Мегалитният комплекс е разположен на билото на водоразделен рид,ориентиран в посока север-юг с наклон в южна посока и с внушителни размери – дължина 1300 метра и широчина 600 метра.
Светилището е съставено от няколко последователни, изолирани скални групи, които се издигат и доминират околния терен. Всяка мегалитна група е свързана по различен начин с предходната посредством скални арки, скалноизсечени тронове, скални платформи, мегалитни съоръжения с яйцевидна форма.
Като всички светилища и Скумсале си има Пазител. Или просто скален призрак? За какво точно е изполлзвано светилището на Скумсале, остава тайна
Концентрацията на скалноизсечените елементи, т.е на работата на древни неизвестни скулптори, в скалите на Скумсале е впечатляваща. Северната част на светилището е оформена около поляна с площ между 20 и 30 декара. Мегалитна формация в северната страна на рида е заобиколена от ров във формата на полумесец, който е с изкуствен произход.
В източната част на масива най-впечатляваш е скалния трон, ориентиран на североизток. На върха му има изкуствено загладена скална площадка, ориентирана на юг. На западната страна са разположени две групи от мегалитни формации, сравнително близки една до друга.
Красива скална арка има в северозападна посока. До арката е разположена малка пещера, образувана от два големи монолитни блока. Определеният за централен жертвеник монолитен блок е с размери дължина 52,70 метра и пирочина около 12 метра.
Разделен е в северната си част от проход, при което се оформяр две части – северна и южна. като северната е с по-малка площ. На южната страна има 12-метров път. Издълбаните дупки са с различна големина и форма и са предназначени да поемат изсипваната в тях течност, която изтича специални улеи.
Задължителна част от древните светилища е каменният фалос – този на екопътека Скумсале е огромен и е само един от няколкото в светилището
Археолозите разкриват следи от антично селище, но иманярски набези в светилищния комплекс са нанесло непоправими загуби. Към това се прибавя и добивът на камъни, който тук-там е разрушил облика на святото място.
Предложенията са, че мегалитните светилища от местностите Скумсале, Качулата и Кулата, както и от светилища Исара, Турчинов пламък и Студен кладенец край град Стрелча са тясно свързани.
Според доцент Алексей Гоцев обектите са събрани на изключително малка площ с голяма концентрация и е възможно скланите образувания да имат нещо общо с небесни явления.
Археострономът д-р Алексей Стоев установява, че в местността Качулата обектите са така организирани, че точно на 22 юни – денят на лятното слънцестоене, през един от процепите да се вижда изгревът на слънцето – факт, който е характерен и за други светилища по планинските върхове и била на България.
Автор: Силвия Драгомирова
