Рилските езера са пример за обект на свръхтуризъм. Темата се развива от много години – трябва да се управлява по-качествено туристопотокът на такива дестинации“. Това каза Даниела Стоева от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА) по Радио „Фокус“. Тя коментира новите регулации, които Исландия готви да въведе, за да ограничи броя на туристите в страната.
Заплащане на входна такса за Седемте рилски езера не е изключено, но тази теза има своите противници, изтъкна Стоева. „Те се позовават на аргумента, че всеки има право на достъп до природната среда. Важно е обаче и да я запазим. Въвеждането за квоти на броя посетители е възможен вариант на решение, защото смятам, че на езерата ситуацията в определени месеци е катастрофална“, поясни тя.
София има добра посещаемост, но не е пример за свръхтуризъм в смисъла на Венеция, Виена и други световни дестинации, каза още Стоева. „В столицата туристопотокът всъщност трябва да се увеличи, но трябва да го планираме така, че да имаме ясна концепция докъде това може да стигне. Политици издигат идеята за 4 млн туристи в София в определен момент, което е дори нелепо. Имаме ли инфраструктура за посрещнем 4 млн туристи и те да останат доволни?“, попита риторично Стоева.
Не толкова държавата, колкото местната власт е основен играч в управлението на туристопотока, защото именно тази власт познава най-добре съответните туристически дестинации на своя територия, категорична е Стоева.
„Когато човек пътува особено в много желани дестинации, напливът на туристопотока става огромен. Точно преди пандемията през 2020 г. изведнъж всичко се изпразни, но сега пътуванията са напълно възстановени още от 2022 г. България, която беше засегната и от войната в Украйна, започва да възстановява пълноценно туризма си едва през настоящата година“, разясни Даниела Стоева.
Ще пресъхнат ли Рилските езера и как липсата на лифт се отразява на туризма?
Туризмът е световен водещ икономически отрасъл, но той ползва изцяло антропогенните и природни ресурси на дестинацията. „Това ползване трябва да става отговорно. Свръхтуризмът илюстрира прекомерно негативното влияние на твърде големи туристически потоци върху качеството на живот на местното население. Това влияе зле и на качеството на преживяването на самите посетители“, изтъкна Даниела Стоева.
Свръхтуризмът е обратното на отговорния туризъм, определи явлението тя. Ще има доза саморегулация по отношение на посещаването на места с твърде голяма концентрация на туристи, защото самите те ще осъзнават, че когато са твърде много, преживяването им не е толкова добро, каза още Даниела Стоева.
