Копривщица е едно от знаковите места на България – заради Априлското възстание, заради възрожденската архитектура, заради празниците с песни и танци. Вероятно има и други ,,заради“. За любителите на много старите чудеса по нашите земи мястото е знайно и заради близостта му с уникални мегалитни светилища в Средна гора като Смиловене, Кутела, Кулата.
Поразително е обаче, че един огромен камък или къс от скала в непосредствена близост до градчето остава встрани от всеобщия интерес. Намира се точно над голямата поляна, където се провежда надпяването и надиграването през лятото, когато Копривщица за кратко ткъсва от деветте месеца зима.
Някой някога е дялал огромен камък с образи на животно и човек
Без особена трудност в очертанията на камъка на пръв поглед се вижда огромно куче. Категорично и без уговорки става ясно, че скалата е деляна, че не е просто така оакзала се на това място и в този образ. Но кой, кога, как и още по-важно защо е направил тази каменна скулптура, остава неизвестно.
Разбира се, винаги се намират и отрицатели, които с насмешка възразяват, че вероятно неотдавна камъкът е поставен над поляните като символ за свръхестествена закрила на мястото и случващото се на него. За запознатите с общия изглед на мегалитните обекти в България е ясно, че дяланата скала и няколко квадратни метра под нея не са случайни.
Копривщица влезе в списъка на най-добрите туристически селища в света
Наоколо са потънали в земята огромни камъни в нещо подобно на кръг. Сякаш в неговия център се намира каменния образ. При разглеждането му се откроява муцуна, уши, очи, които изглеждат затворени. След като се види снимката на този страннен паметник, става ясно, че образът е двоен – отпред е кучето или лъвът, а отзад има лице на човек или може би отново на животно.
Господарят на животните или куче бди край поляните до историческия град
Вторият образ ясно с еоткроява на снимката, но никак не е ясно дали е антропоморфен или животински. Съмненията, които поражда фотото, обхващат и първоначално приетия за куче образ, който гледа на североизток. По-скоро неизвестният скулптор е издялал лъвска муцуна и конкретно – спяща лъвска муцуна.
Дали пък това не е онзи спящ юнак балкански, за когото се пее в песента на Добри Чинтулов? Съвсем до каменните лица има и нещо като трон – също задължителна част от много древните светилища. А дали това място някога се е използвало като светилище, остава неизвестно.
Но явно излъчва добра енергия, щом с енамира точно над поляните, където има радост, а не мъка. Където се играе и пее с повод и без повод, с фестивал и без фестивал. Разбира се, каменната скулптура е идеално балансирана. Изглежда като залепена за земята. Сякаш е изникнала от земята и винаги е била там.
Оброчището на Светите Безсребърници Козма и Дамян се намира на 700 метра западно от центъра на Копривщица
Но това е само привидно – внимателното наблюдение показва, че е поставена от неизвестни ръце и по неизвестен начин. Около Копривщица и както вече се отбелязва, е пълно с огромни скални късове, които древните обитатели на Средна гора са знаели как да използват. Такива са например Сополивите камъни по пътя за Стрелча.
Легендата за тях е много по-нова – обяснява името им с това, че там копривщенските жени ронели сълзи, когато изпращали мъжете си на гурбет. Мегалитните камъни обаче са доста по-стари – колко стари, отново никой не знае. Факт е, че каменните образи не пропускат и Сополивите камъни.
В тукашния кръг от скали почти в центъра има лъвска глава. Изправени и полегнали са лица на великани, пише в. „Уикенд“. Един от тях е с необикновено удължена глава или просто има нещо на главата си – странно напомня на огромните скулптури от храмовете на Древен Египет. Интересно е, че каменните лица на Сополивите камъни са все спящи или със затворени очи. Какво ли не искат да видят?
