Повече от пирамидите впечатлява грандиозният храмов комплекс Карнак, който е и второто най-посещавано място в Египет след тях. Известен на древните египтяни като Ипет-Сут – най-святото място на света, днес той е най-големият музей под открито небе, където са събрани храмове и светилища, посветени на най-важните древноегипетски божества.
Светилището в Карнак, разположено върху 840 декара, е свързано с храма в Луксор чрез 3-километрова алея край Нил, по чието протежение са подредени сфинксове.
Цели 1500 години продължава строителството на комплекса, което започва 2000 години преди новата ера. Тогава той е част от древната столица Тива, на чието място по-късно се появява Луксор. Повече от 30 фараони са се грижили да поддържат жив култа към Слънцето, Луната, Земята и всичко възвишено според техните вярвания. Там те устройвали пищни ритуали в чест на Ра, пресъздавайки символичната му среща с женското начало.
Днес по-голяма част от храмовете на територията на Карнак са недостъпни за обикновените туристи. Причината е, че някои от тях са толкова разрушени, че единственият начин да се запазят, е ограничаването на достъпа до тях. Туристите обаче могат да разгледат Главния храм, който е изпълнен със символика и послания от древните времена. Храмът на богинята Мут пък има излаз към малкото свещено езеро във формата на подкова Ишру.
Работата по храмовия комплекс, наречен на близкото село Ел Карнак, започва по времето на Аменхотеп Трети и е завършена при Рамзес Четвърти. Днес обликът на този колосален музей се свързва най-вече с имената на царицата Хатшепсут и фараоните Тутмос Трети, Сети Първи и Рамзес Втори. По-късно изменения внасят Птолемеите, римляните и ранните християни.
Комплексът се разделя на три основни части с еднаква структура – в центъра е разположен главният храм, а до него имало езеро. Отделните части на Карнакския комплекс са посветени на върховния египетски бог Амон Ра, на неговата жена богинята майка Мут, изобразявана като ястреб, и на Монту – бога на войната, син на Амон Ра и Мут.
Александрийският граматик Диодор Сицилиански е смятал светилището на Амон Ра за най-древния храм в Тива. И до днес това е най-големият храм с колони в света.
Александрийският граматик Диодор Сицилиански е смятал светилището на Амон Ра за най-древния храм в Тива. И до днес това е най-големият храм с колони в света.
В това мистериозно място се влиза, като се минава покрай алея от сфинксове с глави на овни. Овенът в египетската култура е бил свещеното животно на бог Амон Ра.
Най-впечатляваща и позната от десетки приключенски филми е така наречаната хипостилна зала. Тя е величествена дори само с размерите си – дълга е 102 и широка 53 метра. Най-голямата забележителност в нея са 134-те гигантски колони. Върху тях са издълбани йероглифи, които разказват историята на Сети Първи и неговия син Рамзес Втори, възвеличени са битките и постиженията им.
Египет създава нов туристически курорт
Колоните са дебели по 3 метра, а височината им е 23 метра. Те са увенчани с огромни каменни кръгове, чиято обиколка е 15 метра. Оприличават ги на чадърчетата, с които завършват стръковете на папируса. За мащабите на това съоръжение дава представа фактът, че някои от гредите върху колоните тежат по около 70 тона. На някои места дори е съхранен цветът на надписите върху колоните.
В древността е имало и два обелиска на Тутмос Първи. Сега от тях е запазен само единият и той тежи 143 тона. Редом е обелискът на дъщеря му Хатшепсут, единствената жена, управлявала Египет, чиято мумия беше идентифицирана преди години. Тя нарежда нейният обелиск да е по-голям от този на баща й и той тежи 200 тона, уточняват екскурзоводите.
Обелискът на Тутмос Първи, както се вижда до днес, стои в сянката на каменния пламетник на амбициозната му дъщеря. На свой ред доведеният син на Хатшепсут – фараонът Тутмос Трети, когато сяда на трона, нарежда да бъдат унищожени йероглифитте с името.
Изкуствен интелект разкри как би изглеждал Древен Египет днес
В края на обиколката из храма на Карнак туристите стигат до свещеното езеро на Амон Ра, като преди това минават покрай великолепния двор на Рамзес Трети с характерните фараонски статуи.
С течение на времето Карнак е бил изоставен и забравен в пясъка. Той е преоткрит в средата на 19-и век. При разкопките излизат и следи от християнски църкви. Според археолозите една от залите в Карнак е ползвана за нуждите на християнската религия през шести век.
Екскурзията из храмовия комплекс в Карнак завършва при скулптурата на големия бръмбар скарабей, изваян от розов мрамор и поставен на пиедестал. Според легендата той носи щастие. Затова обаче всеки трябва да си намисли желание и да обиколи скарабея седем пъти, но в посока, обратна на часовниковата стрелка. Скарабеят е почитан в Древен Египет, защото е идентифициран с бога на изгряващото слънце.
Най-приятното време за екскурзия в Карнак е зимата, тъй като през лятото жегата е непоносима. Късната есен и зимните месеци обаче са високият туристически сезон, така че и цените са по-солени. За да се разгледа спокойно целият храмов комплекс, е добре да се отдели ден. Обиколката може да се съчетае с посещение и на храма в Луксор.
Вечер пък туристите могат да се насладят на светлинно шоу и да чуят историята на Древен Египет на различни езици. Интерес за тях представлява и легендарният хотел на знаменитостите Old Winter Palace в Луксор, разположен сред красива цветна градина на брега на Нил. Построен още през 1886г. в британски колониален стил, днес той е архитектурен паметник. В него са отсядали знаменити пътешественици, историици, коронавани особи.
От стълбите на хотела големият археолог Хауърд Картър обявява през 1992 година, че е открил гробницата на Тутанкамон.
Мария Петкова, „Филтър“
