България

Мадарският конник – хилядолетният символ на България

Мадарският конник е един от символите на България. От 1979 г. той е списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО,но това не означава, че има еднозначно тълкуване на този паметник.

Според едни той показва Тракийския конник като познал и победил слабостите си герой. Според други паметникът изобразява просто як и силен мъж върху кон, издялан в скалите на 20 метра над земята.

Все още е спорно какво изобразява монументът. Паметникът е на поне 1300 години, но е отркит чак през 1872 г.

Цялостната композиция на Мадарския конник не успява да устои на набезите на атмосферното време и днес немлако подробности от нея изискват продължително взиране, за да бъдат забелязани.

Конникът е изобразен в естествена големина и е с връхна дреха до коленете. В лявата си ръка мъжът е хвърлил късо копие върху поваления лъв.  Зад гърба на конника личи високо облегало на седло. Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си мъжът носи калъф за лък.

Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня тича ловно куче. Това е Мадарският конник. Оттук нататък започват догадките, предположенията, теориите, които за повече от век са станали толкова много, че могат да се съберат в дебел том с хипотези за глобалния символ на България.

Мистични и загадъчни са скалите около Мадарския конник

Всички се въртят около няколко основни въпроса – кой е конникът, защо е изчукан върху скалите, кога е станало това и кой го е поръчал и направил. Най-разпространената, но и най-отричаната е тезата, че Мадарският конник е кан Тервел, който помогнал на византийския император Юстиан да се върне на престола в Константинопол.

В замяна на помощта българският кан бил отрупан с почести и дарове, както и признание да носи титлата кесар, т.е. цар. България се сдобила с нови територии на юг от Стара планина, а Византия се задължила да й плаща данък всяка година.

В подкрепа на тази теза се посочват прабългарските надписи на гръцки език отстрани на монумента, които съобщават за събития между България и Византия през VIII-IX век при кановете Тервел, Кормисош и Омуртаг.

Някога около монумента е имало златен обков

Мъжът върху коня може и да е Крум или великият строител и войн Омуртаг. Други предположения свтрзват конника с прабългарския бог на слънцето Тангра. Надписът на кан Омуртаг, открит при езическото светилище в подножието на Мадарския конник, директно споменава за върховния бог на прабългарите Тангра.

Трета хипотеза прокарва мост между Мадарския конник и хилядите каменни плочки на тракийски войни на кон, намерени по българксите земи, пише в. Уикенд. Тези плочки са давани като свидетелство, че притежателят им е преминал през тайната школа на посвещение в скритите сили на човека още по времето на Орфей много преди новото хилядолетие.

Все по-упорито напоследък се лансира идеята, изказана още от Иречек и братя Шкорпил, че Мадарският конник е тракийско божество. Въпросът кога е издялан Мадарският конник също не е уточнен и има ралзични и странни предположения.

Най-разпространеното е това, че конникът е от Първата българска държава – някъде през VIII век. Все повече стават мненията на учени и различни изследователи, които смятат, че монументът е доста по-стар.

Течащата вода по скалите на Пещерата на нимфите помага за зачеване, гласи поверието

Има дори твърдения, че конникът е на повече от 10 хиляди години, както и че монументът е звездна карта и последен паметник от древния континент Атлантида. Милан Миланов пише, че под Мадарския конник стоят скрити невероятни и много високотехнологични пособия на предишни земни цивилизации.

Може би най-безспорен е въпросът защо е направен Мадарският конник. Всички са единодушни, че монументът е възхвала на героизма, на подвига, на мъжеството, независимо дали славата има конкретни измерения като победите на Тервел над арабите или победа на духа на материята.

Мадарският конник е ,,открит“ през 1879 година ит унгарския пътешественик, археолог, географ, етнограф и художник Феликс Каниц. Той прави описание с рисунка на конника, а 13 години по-късно с помощта на Виенската академия на науките братята Шкорпил проучват подробно релефа.

 

Последвайте Faiton.bg във Facebook и Instagram за още идеи и съвети за пътувания.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button