Някога в село Бръшлян имало Змей – брат на прадядото на нашия разказвач. Викали му така, тъй като бил висок, едър и силен и най-важното – бил роден с опашка, а тези неща по онова време не можеш да ги скриеш. Цялото село знаело за този дефект, дори да не се виждал изпод дрехите.
Страхували се от него селяните и го наричали Змей. Избягвали го даже щом го срещнели по пътя си. На него не му оставало нищо друго, освен да се усамоти никъде в гората извън селото. Просто останал да спи и живее в егрека заедно с овцете и да се грижи за тях.
„Добре, обаче“, усмихва се нашият дядо разказвач, „става така, че се влюбва в най-хубавата мома от селото Калина.“. Наскоро омъжена от родителите си, Калина всеки ден ходела до нивата да носи обяд на съпруга си Клъвко, който жънел извън селото.
Какво гласи легендата за София
Пресичайки местната река един ден пътят й пресякъл той – Змеят. Какви ли искри са прехвърчали между тях за тези няколко минути, в които са се срещнали очите им? С какви ли думи отхвърленият момък е успял да спечели сърцето й? Как тя го допуснала до себе си без страх от физическата му странност и сила, но и без страх от ограниченията, наложени й като омъжена вече жена?… Задаваме си всички тези въпроси, защото дори и в днешно време човек трудно би отдал душа и сърце на една „трудна“ любов.
В резултат от тази съдбовна среща – младите се „залюбили“, казва нашият дядо – разказвач, с всички значения на тази дума и тогава и сега.
Започнали да се виждат скришом, но лятото отминало, жътвата свършила, та взел Змеят да идва посред нощ до къщата на Клъвко, която се намирала в края на селото. Ниска приземна странджанска къща върху каменен зид. Прозорците й – на височината на човешки ръст, и сега още могат да се видят запазени много подобни къщи в Бръшлян.
Легендата за Стобските пирамиди: Древните изкупили в потоп греховете си
Та, идвал Змеят късно вечер, почуквал на прозорчето на Клъвковата къща. Щом го чуела невеста Калина се провиквала: „Клъвкооо, Змеят ме вика!“ Съпругът Клъвко – доста по-възрастен от Калина, дребен, грозноват и възслабичък мъж отговарял „Въри, въри, щом те вика Змеят, отивай!“.
Страх го било, че Змеят може да го убие или къщата да му запали. Завъртяла се любов по закътани полянки и горички около Бръшлян. Резултатът от тази страст бил, че на Клъвко и Калина се родили пет дъщери за чудо и приказ – високи, стройни, красиви, пише „Галерия“.
Най-красивата от тях се казвала Добра. Пораснала Добра, станала мома за женене. Влюбил се в нея на свой ред младият Вълчо – дядото на нашия разказвач и близък роднина на Змея. Не знаел той нищо за змейската любов, за която приказвали само възрастните в селото под сурдинка. Поискал разрешение от родителите си да поиска ръката на красивата Добра, а те категорично му забранили заради предполагаемата тайна кръвна връзка между младите.
Легендата за Пиринския змей
Поболял се Вълчо от мъка, та чак в песен преживяванията си излял: Откакто Добра залюбих, та си якълет изгубих, та ня знам дялник ни празник, ни га е света Недяля.
Добра я сгодили за друг, а Вълчо си намерил през пет села в десето друга невеста. Една забранена, но изживяна любов, довела до една друга силно бленувана, но несъществена любов, завършила с разбити сърца. Изкуплението на греха или чиста случайност? Оттогава обаче на онова място, където хората пресичали реката и където за първи път се срещнали Змеят и Калина невеста, всички му викали Змейов проход, като спомен за тяхната непризнаваща ограничения любов.
