България

Легендата за Пижо и Пенда е жестока и тъжна

Родени са от магия и от магия загиват

Март е месецът на мартениците. На 1 март българите в България и по света се окичват с тях. Но малко са тези, които знаят всички символи, поверия и легенди за този красив древен обичай. С годините сякаш легендите за мартеницата стават все повече – също като сергиите с червено-бели конци по улиците на големите градове.

Вплетените здраво един в друг Пижо и Пенда са сред най-красивите образци от изкуството на мартеницата. Тяхната история обаче е много тъжна. В основата й стои магическо действие, което се оказва по-силно от братската обич.

Легендата разказва, че имало едно време в Родопите мъж и жена, които много искали да си имат дете, но все не се сдобивали с чедо. Един ден през лятото, когато мъжът събирал посевите, покрай дома им минала старица. Била прегърбена, мръсна и зловеща. Почукала на портата, а жената я поканили да влезе, нищо че първо се стреснала от старицата. Нагостила я, напоила я и тогава старицата промълвила с дрезгав и леко страховит глас: „Виждам в очите ти дъще, нещастна си! Нямаш челяд! Какво ли не си опитвала. Мога да ти помогна“.

Подскочила от изненада и радост жената и веднага попитала: „Какво трябва да направя? Бих направила всичко“. Страшната старица отвърнала: „Ще ти дам тази торбичка, сложи я под леглото и когато полумесецът се напълни, се усамоти с мъжа ти. Дъще, ти ще родиш близнаци – момиче бяло като сняг и момче румено червено! Наречи ги Пижо и Пенда“.

Гигантска мартеница украсява скалите край гара Лакатник

Жената била като онемяла, само кимала с глава. Толкова години искали с мъжа й деца, а сега старицата й говорела за близнаци. Но гостенката продължила, като казала условието си: „Когато навършат 16 години, аз ще дойда и ще отведа Пенда с мен“. Жената изобщо не чувала вече старицата. Била изпаднала в еуфория, а и като гледала възрастната жена, си помислила, че тя едва ли би доживяла години, че да отведе момичето. Съгласила се.

Взела торбичката, приготвила на старицата храна и вода за из път и я изпратила да си ходи. Мъжът се върнал вечерта капнал от умора, жена му сложила масата и докато вечеряли, му разказала за гостенката. Спестила му само това, че на 16-ия рожден ден старицата ще дойде да вземе момичето.

Когато луната изпълнила цялото си величие, съпрузите изпълнили заръката на странната дама. Изминали много слънца и девет пълни луни. Станало така, както предрекла старата жена. Една мартенска сутрин се родили две прекрасни деца – момиче и момче. Нарекли ги Пенда и Пижо, каквато била заръката.

Пижо имал аленочервени бузки и растял голям юнак. Пенда била снежнобяла красавица, най-красива в цяло село. Двамата били неразделна. Пижо винаги помагал на сестра си и много я обичал. И Пенда дори забравила за обещанието, дадено на старицата. Цялото семейство било много щастливо.

Така безгрижно отминали 16 лета. Била люта, много студена и дълга зима. Ден преди да навършат 16 години, докато Пижо се връщал от гората за дърва, видял един търговец и от него купил кутийка с чудни сини мъниста за подарък на Пенда. Тръгнал си, но по едно време се обърнал, търговецът бил изчезнал в мъглата. На сутринта Пижо станал рано да подготви подаръка си за своята любима сестра и да я изненада. Тя се облякла, била като сияйно слънце и много се зарадвала на този наниз от сини мъниста, които й подарил Пижо. Сложила го на врата.

Спуснаха 10-метрова мартеница до водопад Котлите

В този момент на портата се появила старицата. Когато майката я видяла, краката й направо се подкосили. Старицата идвала да вземе Пенда. Жената извикала: „Не, не, не мога да ти я дам! Върви си! Пенда, скрий се“ и блъснала старата натрапница. Но магьосницата вдигнала ръка и превърнала майката в голямо вишнево дърво. Пижо се затичал към старицата, но в този момент чул как сестра му се строполила на земята – вещицата била отнела живота й.

Тогава Пижо тръгнал след нея, умолявайки я: „Моля те, върни поне сестра ми! Моля те! За нея бих дал живота си“.

Магьосницата ту се смеела, ту плачела, после беснеела. Пижо не спирал да я умолява. Накрая старицата склонила и казала: „Ти, Пижо, наистина обичаш много сестра си. Ще направя така, че да сте живи заедно завинаги и всички да се прекланят пред братско-сестринската ви обич. Но трябва с кръвта си да обгърнеш тялото на своята сестра“.

мартеница котлите
Снимка: Георги Димитров, NOVA

Пижо се върнал, целунал сестра си за последно, положил я до вишневото дърво – тяхната майка, и с последния си дъх прегърнал сестра си. Магьосницата отнела и неговия живот, а в този момент на покрива на къщата им кацнал прекрасен щъркел.

Привечер, когато бащата се върнал от работа, видял едно високо стройно напъпило вишнево дърво, а на комина на къщата се заселили двойка щъркели. На дървото били вързани вплетени, пресукани бели и червени конци, а по средата едно синьо мънисто.

Такава е легендата за Пижо и Пенда. Някъде дълбоко в нея е скрито зрънце истина, както е с всички легенди и митове. Истината за братско-сестринската обич или за нещо друго. Мартеницата е смятана за символ на настъпващата пролет. Според Петър Дънов тя е символ на живота, който минава, обграден от белия и червения цвят – от чистотата на духа и кръвта на живота.

Спас Мавров смята мартеницата за символ на плодородието. Мариана Везнева пише, че мартеницата е символ на вечния кръговрат на живота – раждане, смърт, ново раждане, смърт и така до безкрайност в единствено между видимия и невидимия свят, между духа и материята. Някои наричат това единство с китайските Ин и Ян – преплетената и равнозначна пълнота на мъжко и женско начало на живота.

Източник: Уикенд

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button