Кола под наем, карта и откривателски дух – това са трите неща, необходими, за да пропътувате 125км. от средата на северното крайбрежие на най-големия гръцки остров до източния му край. Не че южното не си струва, но…! Преди да купите билети за самолета до Атина, а след това оттам до столицата на Крит – Ираклион, добре е да решите къде ще отседнете. Особено ако е лято, когато хотелите, вилите и квартирите на острова са ангажирани месеци предварително. Причините? Много са.
Когато чуят името Крит, една част от европейците изпитват смътно усещане за древност и легенди, които непреодолимо ги привличат.
На други им харесва идеята да почиват на остров. Трети, които живеят в по-северните части на стария континент, знаят, че на това място шансовете почивката им да бъде провалена от лошо, дъждовно време, са почти нулеви.
На четвърти цените на хотелите на острова им се струват поносими в сравнение с курортите в Южна Франция например, а пети вече са идвали тук и отново го правят, защото особено харесват самобитната атмосфера и сърдечното отношение в малките градчета в тези най-южни гръцки владения.
Забележителните острови, които съществуват в собствена часова зона
Всички тези причини могат да се осъзнаят в пълна сила, ако ползвате rent-a-car и минете сами и неорганизирано тези 125 км покрай морето – спирате, където ви харесва, плувате в чистите води, когато пожелаете, и виждате това, което искате, с широко отворени очи. И късно през нощта, когато се проснете на хотелското легло, ще знаете, че животът е прекрасен.
Като основна спирка за нощувка, изберете градчето Херсонисос, което е почти точно по средата на северното крайбрежие на Крит, на 25 км от столицата. Тук гъмжи от хотели и хотелчета от всякакъв калибър, защото мястото се рекламира като център на нощния живот на острова.
Той кипи с пълна сила на живописната крайбрежна улица – барове се редуват с клубове с жива музика, дискотеки мигат със стотици светлини и ресторанти предлагат кухня за всеки вкус.
След 11 вечерта тълпи от младежи се носят с весели викове по улицата до ранни зори. Тъй като тук, за разлика от България, дискотеките и клубовете нямат вход, можете спокойно да пробвате няколко за една нощ. Навсякъде е много весело.
Санторини – Райският остров на Гърция
И така, на другата сутрин потегляме към крайната цел: палмовият плаж Вай на североизточния нос Сидерос.
Първото, което ще ви изненада и плени по пътя покрай морето, е изключително разнообразната природа на Крит. Насечени, високи скалисти брегове се редуват с полегати хълмове с ниски маслинови дървета, камъни и сипеи отстъпват пред буйна южна растителност от евкалиптови дървета, средиземнорски борове и олеандрови храсти, отрупани с цветове.
Тук-там от морето изникват малки островчета, до които успешно може да се достигне с надуваема лодка или с 15-20 минути плуване. На туристическата карта услужливо са отбелязани археологическите забележителности, отделно по пътя ще видите десетки от известните кафяви указателни табели.
Люлка на една от най-древните европейски цивилизации – минойската, и владян от елини, римляни, византийци, венецианци и османски турци, островът предлага много на любителите на миналото. По този път може да видите реставриран комплекс с къщи от средноминойския период, основите на праисторическо селище, венециански форд и още… 5 пъти по толкова други археологически изненади.
На картата ви е отбелязано също къде по пътя има плажове, на който може да направите едно бързо къпане и да продължите напред.
Може да избирате между пясъчен и каменен плаж, а дали те се намират в някое селце с бели къщи с плоски покриви, потънали в зеленина, или далече от всякаква цивилизация – във всички случаи хубавото е, че обикновено тези местенца са почти девствени и на тях рядко ще срещнете други хора.
Остров Икария – синьо-бялата приказка на столетниците
Спирка за обяд може да направите в соченото за едно от най-красивите селища в Крит – Елунда, намиращо се в живописния залив Спиналонга, с големия остров отсреща със същото име. Интересно е, че тук яхтите в пристанището на суперлуксозни комплекси съжителстват съвсем естествено с изписаните в ярки цветове малки рибарски лодки. В Елунда може да обядвате както в ресторант с морска храна с бели покривки, така и в кръчма в центъра, предлагаща вкусен гирос за няколко евро.
По пътя може да спрете и в двата по-големи града – Агиос Николаос и Сития, където ще усетите друго очарование – на живота, който кипи сред изсипаните без ред нажежени от южното слънце сгради, тесни и по-широки улици, по които бръмчат десетки моторчета и коли. Критяните – мургави и чернокоси хора, все дават вид, че бързат нанякъде, но мине ли обяд – не ги търсете.
Прочутата следобедна дрямка тук е особено уважавана и почти няма магазин, който да е отворен в тези най-горещи часове на деня. Всъщност тук обичат и да си поспиват до по-късно и ви гледат учудено, ако дори си помислите, че някой местен може да се появи някъде преди 9:30 – 10:00 часа сутринта.
В Агиос Николаос и Сития има всевъзможни музеи, които може да разгледате – археологически, морски и фолклорни, както и красиви сгради от венецианското и османско владичество, стари и нови църкви.
С приближаването на крайната цел – плажът Вай, местността става все по-особена. Дърветата изчезват, заменени с ниски храсти и треви, тъй като големият нос – най-североизточната част на острова, е брулен целогодишно от двете страни от морските ветрове. И е пълно с пчели, събиращи прашец от дивите билки наоколо. От местно момиче край пътя можете да си купите буркан невероятен мед, както и домашна медена ракия, с която никак не бива да се прекалява.
А ето го и райският плаж. Че наближавате, ще ви подскажа палмовите гори, в които се мушва пътят. Географската разположеност и климатичните условия на Крит не предполагат присъствието на финикова палма. Затова има и легенда за екзотиката около плажа Вай, която всъщност звучи доста правдоподобно.
Това ли е краят на известния кораб на остров Закинтос?
Заливът, добре скрит от морето от голяма скала, преди векове се използвал за пиратско пристанище. Морските разбойници почивали на този бряг и криели тук съкровищата си, потулили корабите си зад скалата. В храната им винаги присъствали фурмите, донесени от близка Африка, и горите около мястото се появили именно от костилките, които много, много години пиратите плюели на пясъка.
Плажът Вай е всичко, за което сте си мечтали след многото спирки и впечатления дотук. Това място, сочено като туристическо, до което обаче рядко стигат мързеливите курортисти, никога не изглежда пренаселено и винаги има място за новодошлите, дори в 3-4 часа следобед.
Може да си легнете спокойно на шезлонг под чадъра или да изберете малко по-отзад естествените сенки на старите палми. Може да пиете бира или портокалов фреш в симпатичното кафе отстрани, да хапнете в малкото ресторантче и най-накрая – да се изкачите по стръмни стъпала до върха на скалата, откъдето да видите и снимате целия прозрачен залив с палмовите гори.
Но дори да искате, не може да останете да спите на палатка през нощта в тази екзотична романтика – плажът, който се води защитен обект, се „затваря“, след като щателно е проверено дали си е тръгнала и последната кола с ентусиастите, дошли тук.
Източник: Сп. „Дестинации“
