В най-дивите кътчета на Родопите природата разказва вълшебна приказка. Далече от градския шум, от пълните с туристи курорти, дивият свят е изградил свое царство, в което главни герои са животните. Честа гледка около кокетните селца тук са цели групи елени-лопатари, излезли на паша съвсем близо до къщите на хората.
Тази впечатляваща планинска идилия е под закрилата на държавното ловно стопанство “Кормисош”. 410 квадратни километра в най-непристъпната част на Родопите с несравнимо животинско разнообразие, разказва Ники Василковски в ефира на Нова.
„На територията на „Кормисош” е най-богатата дивечова фауна. Има го целия едър дивеч – благороден елен, лопатар, муфлон, сърна, глухар, мечка”, разказа инж. Костадин Радков, директор на ДЛС “Кормисош”.
„Стопанството притежава изключително разнообразна и красива природа. Има и голяма енергия това място. Казвам го наистина от сърце, като дойда в „Кормисош”, винаги се чувствам по неописуем начин. Определено това е едно от най, най-любимите ми места в страната”, заяви инж. Цветомир Цолов, фотограф на дивата природа.
Могилица – поредната причина да се влюбиш в Родопите
Съвсем отскоро в необятната горска шир на „Кормисош“ има нова звезда. Алпийски козирог – 16 представители на този вид от далечна Бавария. Цветомир Цолов е сред малцината запечатали историческия момент, в който животните правят първите си стъпки в Родопите.
„Като фотограф с толкова години практика съм щастлив, че имам възможността да се докосна до такова животно”, заяви инж. Цветомир Цолов.
Преди хиляди години алпийският козирог е обитавал почти всички български планини. Постепенно обаче видът изчезва от Балканите. През 80-те години на XX век са внесени такива животни в Рила и в Стара планина, но във времето след това отново изчезват. Надеждите сега са козирогът да припознае Родопите като свой дом.
„Идваха експерти от Франция, от Австрия. Дадоха становище, че тук ще се развива добре”, заяви инж. Костадин Радков, директор на ДЛС “Кормисош”.
„Започваме с малък брой животни – да видим как реагират, как се подхранват, от какво имат нужда. За тях това е нов район. Но първите отзиви и коментари на колегите са, че козирозите са спокойни, държат се много добре. Излизат на местата за подхранване. Съжителстват с останалия вид дивеч тук в аклиматизационната ограда – муфлони и лопатари”, заяви инж. Здравко Бакалов, директор на ЮЦДП-Смолян.
Засега 16-те козирози обитават обширно заградено пространство от 3 квадратни километра, където се адаптират към средата. Въпреки това, да ги видиш е въпрос на много търпение и доза късмет. С дивечовъдите на „Кормисош” бродим из гората там, където вероятността да излезе животно е най-голяма.
Красотите на Родопите: Златни легенди витаят над Рудозем
В сивия февруарски пейзаж козирозите са почти незабележими в гората. Единственият ни шанс да ги видим е край някое от местата за подхранване. И в този случай имаме късмет с една от женските.
„Засега се адаптират добре, хранят се, чувстват се спокойни, излизат на хранителните комплекси. Наблюдават се всеки ден, виждаме ги. Идеята ни е да ги видим как ще се аклиматизират и след година-две, ако всичко е наред, ще ги пуснем свободно”, каза инж. Васил Райков.
Женските екземпляри са 13. В тях е голямата надежда, тъй като през пролетта бременните ще родят първото родопско поколение.
„Предстоят още внасяния на животни, докато направим голямо основно стадо от поне 80-100 бройки. Те ще раждат тук и поколението ще го пускаме на свобода”, допълни инж. Костадин Радков.
През февруари зимата обичайно приспива иначе зелените планински възвишения. Намирането на храна е по-трудно и животните разчитат на грижата на дивечовъдите. Навсякъде из безкрайната планинска шир са разположени хранилки, които всеки ден се пълнят с общо над 1 тон фураж. Благоденствието на животинското царство се пази зорко от набези на бракониери.
„Има постоянно физическо присъствие на наши служители в почти целия район. Отделно сме оборудвани с термокамери, с дронове. Пазим всичко това за хората. Достъпно е стопанството на всеки. Пазим го от хора с лоши мисли”, коментира инж. Костадин Радков.
Вълшебната родопска приказка очаква своето продължение. Времето когато алпийският козирог отново ще заеме трайно място в мозайката на планинската фауна.
