Хисаря е едно от многото уникални селища на България. Градчето с малко над 6000 души води началото си от дълбока древност – официално между 6-ото и 5-ото хилядолетие преди Христа. Вероятно и преди това тук се е живеело. Няма как да е иначе, след като на една сравнително ограничена площ има цели 22 минерални извора.
Всички са лечебни и бистри, а водата им утолява и най-голямата жажда. Затова и римляните строят тук не само крепост, а и бани, следите на които могат да се видят до днес. През 293 г. след Христа император Диоклециан се установява тук заради лечебните минерални води и градът е наречен в негова чест – Диоклецианопол.
Братска клетва дава името на лечебното селище
Селището има и други имена през вековете – Ветус Аугуста Ария, Термейтисина, Топлица. Защо точно е наречено Хисаря, остава не съвсем ясно. Една легенда разказва, че Филип Македонски, който през 342 г. преди Христа завладява днешен Пловдив и му дава своето име, оставил син и дъщеря след смъртта си.
Дъщерята се казвала Хеса. Синът взел Пловдив, а дъщерята – Хисаря. За да разделят наследството поравно, те измислили просто, но практично средство. Решили да тръгнат, щом пропеят петлите, един срещу друг – тя от Хисаря, а той от Пловдив. Мястото където щели да се срещнат, щяло да бъде граница на анследството им.
Сестрата напоила с вино своя петел. Той пропял много по-рано и събудил всички петли в Хисаря. Тръгвайки много по-рано, тя толкова изпреварила брат си, че срещата им станала някъде близо до Пловдив. Братът разбрал измамата. Задоволил се само да прокълне сестра си и пожелал Пловдив да стане голям град, а Хисаря да западне. Клетвата стигнала Хисаря.
Богатство от легенди нашепва между римските руини
В Хисаря казват, че няма точна легенда за името, и припомнят, че на арабски и турски ,,хисар“ означава ,,крепост“. Изтъква се обаче не без доза гордост, че назоваването Хисаря произлиз от Caesarea, което означава ,,царски град“ – име, което може да се е използвало през вековете като спомен за миналата му императорска слава.
С нея е свързана и друга легенда. Тя разказва, че незнайно кой римски император бил дълбоко загрижен за болната си жена. Коварна болест отброявала последните й дни. Куриери, вестоносци и оракули шетали безуспешно по неоятна земя и търсели лечители. Един ден стар тракиец почукал на вратата на двореца.
Казал, че иска да види болната и да й помогне. Въвели го при съпругата на императора. Тракиецът повдигнал леко клепачите й, притиснал с длан под жлъчката и рев изпълнил двореца. Копиеносците се възправили, но болната им господарка едва-едва вдигнала ръка за пощада. Тя се отпуснала в дълбок сън, а лечителят посъветвал императора да заведе жена си на изток до реката Хеброс.
Светилище Таушаница се намира на едноименния връх на 548 метра надморска височина в Същинска Средна гора на около 4 км от Хисаря
На един ден път на север от реката да открият топлите извори. В тях императрицата да се къпе и да пие от водата им. За награда лечителят поискал само римляните да живеят в мир с тракийците, Императрицата оздравяла, а мъжът й построил хубав и богат град, който нарекли Аугусте, Всичко имало в него – и за разкошния живот на богатите, и за развратните им нощи.
Едно само не постигнали римляните – мир с траките, отседнали преди тях край изворите. Не опазили клетвата, дадена от императора на стария знахар. Историята на град Хисар е свързана предимно с Римската империя. Когато пристигат по тези земи, римляните намират тук малко тракийско селище. Но популярността на лечебните му извори определя трайно интереса на римские управници.
Днес има само останки от някогашното светилище на нимфите в Хисаря
Градът е превърнат в административен център и през III век е ограден с крепостна стена. от този период е запазен латински тухлен надпис, който говори за построяването на баня в чест на римските императори Максимилиан Галери и Лациний-баща в края на III и началото на V век. По време на готските нападения в края на III век градът е разрушен и опожарен, пише „Уикенд“.
Възстановяването му в началото на IV век се свързва с император Диоклециан и получава неговото име Диоклецианопол. Става трети по големина град в провинция Тракия след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора). За да е защитен от вражески нападения, е бил обграден с крепостна стена, издигната от тракийски майстори.
Тя е една от най-добре съхранилите се от този тип паметници не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Крепостта има форма на почти правилен четириъгълник с височина 12 метра. Днес запазените останки достигат 7 метра. Най-добре запазени в Хисаря са западната и южната централна порта, която е й символ на града – Камилите.
Последвайте Faiton.bg във Facebook и Instagram за още идеи и съвети за пътувания.
