Красива и страстна – такава е Аржентина, втората по големина държава в Южна Америка и осмата по големина в света, която заема почти цялата южна част на континента. Поради своята дължина, голям брой климатични зони и разнообразие на ландшафта, тя се е превърнала в магнит за туристи от цял свят.
Това със сигурност е място за пътешествия, което човек не бива да отлага. И отговорът на въпроса „защо?“ може да е много дълъг. Накратко – тя е страна на богатствата – дълги плажни ивици, безкрайни пустини, красиви водопади, огромни мегаполиси, диви, безлюдни простори на Патагония и разбира се, родина на тангото. Тази визитна картичка на Аржентина няма да е пълна, ако не прибавим футбола и говеждия стек.
Родината на папа Франциск, на Че Гевара и Ева Перон на Диего Марадона и Лионел Меси, на Хорке Луис Борхес и Астор Пиацола е и култорно наситена и разнолика. За да я видиш цялата, едва ли ще ти стигне и месец време, но ако имаш само няколко дни, задължителни са столицата Буенос Айрес и водопадите Игуасу.
Букурещ – малкият Париж на Изтока
Буенос Айрес е наистина забележителен – там красотата струи от всеки ъгъл и няма как да не се влюбиш в този град, който е най-посещаваният в този континент и е известен със своята европейска архитектура и богат куртуренживот. Често е наричан „Париж на Южна Америка“ и може да се похвали с най-много театри в света.
Изключително забързан мегаполис, с огромни, безкрайно дълги авенюта и с интензивното движение, но посвоему чаровен дори когато човек вдиша облак газове, избълвани от автобус, произведен преди половин век. Не са рядкост професионалните разхождани на кучета, впрегнали по пет и повече домашни любимци накуп, които може да се видят навсякъде.
Като всеки голям град, Буенос Айрес е опасан с паркове, градини, зелени площи, езера, където може да се отдъхне един следобед под сянката на вековно дърво или палма, а ако желаете можете да се разходите из две от най-великолепните градини – ботаническата и японската, както и по най-широкия булевард в света – с 18 платна по 9 в посока. Широчината му е 110 метра, което е уникално.
Порто Алегри – веселото пристанище на Бразилия
Мисълта за Аржентина почти винаги е последвана от мисълта за танго. В тази страна то звучи като клише, докато не се озовете сред ярко оцветените къщи в квартал Ла Бока в столицата и не видите със собствените си очи страстта на танзуващите мъже и жени. Тук е най-доброто място да научите първите стъпки и да се оставите усещанията да ви водят. Кварталът е абсолютно задължителна спирка за всеки турист, той е близо до пристанището, където бедни имигранти някога са използвали останалата боя за кораби, за да боядисат къщите си в най-причудливи цветове.
Резултатът е малък оазис в иначе беден работнически квартал. Изведнъж попадате в пъстроцветна, жизнерадостна атмосфера от малки оживени улички с хиляди магазини и ресторанти, където улични танцьори отдава почит на тангото. Кварталът е не по-малко известен от името на футболния отбор Бока Хуниорс и стадиона, на който всички запалянковци са добре дошли за едно страхотно, не само футболно шоу под звуците на барабаните и светлините на фойерверките.
Със сигурност в Ла Бока никой не страда от депресия или носталгия. Тези луди окраски и шарения ни пренасят в един напълно различен свят, в който имаш чувството, че всички хора са щастливи. Там многонационалната тълпа идеално се вписва в пъстрия пейзаж с приповдигнато настроение.
Тунис – магичният средиземноморски рай, в който се влюбиха българите
Някои го оприличават на парижкия Монмартър. Навсякъде е пълно с художници, които са разстлали картините си по земята, на сергии или са наредени по оградите. Продават се тениски и шапки с лика на революционера Че Гавара, непознати танцуват танго на всеки ъгъл… въобще животът кипи с пълна сила и купонът е денонощен.
Човек като нищо ще си помисли, че сигурно има карнавал. Непременно трябва поне да се снимаш пред култовото кафене Каминито Хавана, което е най-известното. И така, от кафене на кафене в ритъма на тангото човек стига до родната къща на Диего Марадона и до звездния стадион на футболиста, където винаги е голяма блъсканица. Но какво значение има това, след като задължително трябва да се наредиш на опашка пред сергиите и да си купиш тениска с №10 – неговият запазен номер.
Сувенирите там са едно на ръка. А Марадона е равносилно на религия в Аржентина. Между другото там вече има създадена такава, като заповед №1 в нея е да кръстиш първия си син Диего.
Осло – скандинавската модерна приказка
Гробището „Риколета“ в едноименния квартал е друга основна забележителност – в него последният си дом са намерили знаменити личности и богати граждани. Там е пълно с изумителни скулптури, които са истинско произведение на изкуството. Минавайки покрай гробовете, имаш усещането, че си в музей. Пълно е с хора – ученици, студенти, туристи и всеки се лута по алеите, търсейки гроба на някоя известна личност. Разбира се гробът, който всеки иска да види, е този на прочутата Ева Дуарте, известна като Евита Перон, влязла в историята като „закрилницата на безризите“.
Ако не изпиете чаша червено вино от сорта малбек и не изядете парче аржентински стек, все едно не сте били в тази страна. Винарните там са фантастични и се предлагат специални турове за дегустация на всякакви вина. Местните хора направо обожествяват телешкото. А причината за вкусното говеждо месо там е, че голяма част от кравите в Аржентина се отглеждат по класическите методи на нашите баби – на пасища. Каквото и да направите, един от дните трябва да бъде за специално приключение – това е посещение на водопадите Игуасу, които се намират на границата с Бразилия.
Ханой, който очарова и пленява завинаги
„Горката Ниагара“ – това били думите на американската първа дама Елинор Рузвелт, когато видяла внушителната бушуваща вода за първи път. Дори и да знаете точно колко тона вода се изливат от ръба на платото Парана всяка минута, нищо не може да се сравни с усещането да застанете в подножието на оглушително бучащата вода на 275 водопади и да не можете думичка да продумате заради смесицата от възхищение, тих ужас и чувството за собствената ви нищожност.
И ако туристът се върне в столицата, със сигурност ще си каже – вярно е, че в Буенос Айрес няма море и спиращи дъха гледки към заливите на Атлантическия океан, нито пък климатът позволява на местните обитатели да са целогодишно по бански и джапанки. Но радостта от от всичко, което виждаш, когато се разхождаш из него, е несравнима с нищо. Удоволствието се превръща в наслада, защото самата Аржентина с хорат й е истинска незабравима емоция.
Марина Стоева, „Галерия“
