Две от многобройните пещери в България имат едно и също име – Лепеница. Звучи като нещо лепкаво, а ,,ица“ странно напомня за наименованията на градове и древни паметници на коренното население в Латинска Америка. Едната Лепеница или по-старата, което е условно, защото е по-стара само като откриване за посещение, е тази под родопския връх Сюткя недалеч от Ракитово. Другата Лепеница се намира на 3 километра от Белоградчик в безкрая на тамошните червеникави скали.
Едната се намира край Белоградчик, другата – под връх Сюткя в Родопите. Любопитен фактът, че и двете Лепеници имат по повече от един етаж – тази под Сюткя е 3-етажна, а белоградчишката е двуетажна. Освен това легендите за тях са обвити в тайнственост и мистерия, като ги свързват с два важни персонажа в митологията и историята.
Хората в Родопите и главно в района на Ракитово и Велинград вярват, че в пещерата Лепеница е било едно от подземните светилища на Дионисий – бог на умиращата и възраждаща се природа. За него почти не се споменава, че е и покровител на скритите сили в човека, когато те използват за доброто на хората.
Обикновено се пише, че е весел бог със страст към виното и фалическите шествия, дали началото на днешния европейски театър. Но в Древна Тракия Дионис е слънчев бог , наричан и Сабазий. Той е прорицател, което дава основания да бъде сравняван и дори отъждествяван с Аполон.
Древногръцките автори пишат за известното на древния свят светилище на Дионис в Тракия. Днес обаче за това високопланинско светилище претендират няколко места в България, което се отнася и за подземното светилище. Лепеница под връх Сюткя е едно от възможните места за свещенодействия и посвещения в скритите сили на човека чрез покровителството на Дионис-Сабазий. Мове би точно затова легендата продължава да мълви, че лепеница е едно от любимите му обиталища.
С магьосник от по-ново време е свързана белоградчишката Лепеница. Някога тя е била дом на един от главните, ако не и най-главния богомил – Боян Мага. Такъв е разказът, предаван от уста на уста от X век до днес. Така представена, легендата предполага, че в двуетажната Лепеница са се събирали преследваните от официалната власт богомили, че тук са извършвали своите посвещения и тайнства.
Самият Боян Мага е живял до входа на пещерата в къща от кал и дърво. Така поне предполага главният изследовател на района със скали около Белоградчик Кирил Кирилов. Преданието за сина на цар Симеон Велики допълва още, че в Лепеница той се е оттеглил в своите старчески години, привлечен от омайна самодива, която пленила сърцето му и го завлякла в Лепеница.
Но дори оттам Боян Мага продължавал да помага, да лекува и просвещава в богомилското учение хората по всички краища на България, пише Уикенд. Защото притежавал магически сили да се превръща в животни – предимно във вълк или орел. Затова го наричали песоглавец. Можел за миг да се пренесе на стотици километри и да присъства на две места едновременно. А когато робството започнало, той се появявал на върха на планината като огнево кълбо или като сребърен пламък и прогонвал потисниците и поробителите, които бягали ужасени от виденията му.
