Две от най-високите светилища в България се проучват частично от известно време. Това са Царев връх и Голям Калин. И двете са в Рила. Намират се на 2200 и 2660 метра надморска височина. Затова, че са толкова близо до облаците, знанията за тях са оскъдни, а възможностите за изследването им – ограничени. Любители планинари и търсачи на останки от древни цивилизации по нашите земи може би знаят повече от университетските експерти.
По важното е, че почти всеки връх или още по-точно – всички планински първенци, са свети места, почитани от незапомнени времена от цивилизациите по българските земи. Казват, че по цял свят е така, но малцина са тези, които успяват да стигнат до най-високите точки като Еверест или К2. В България върховете са достъпни. Изкачването им е възможно дори за неособено страстните туристи и любители на природата. Така през последните години са открити светилищата на Голям Калин и Белмекен. Представяли сме светилището на Белмекен, което се извисява на 2626 метра надморска височина. По-висок е само отсрещният балкански първенец Мусала – най-високото свято място в Югоизточна Европа.
А това на друг рилски първенец – връх Голям Калин е северозападната част на планината, е открито от спелеолози, от пещерняци, които освен под земята, обичат да са близо и до небесата. Те са запалени почитатели и пазители на всичко българско от пещерния клуб ,,Дервент“ в старата столица. Откривателите са и на друго необикновено свято място с 4-метрови каменни човешки фигури в пещера в Централната Северна България. Какво става обаче с тези фигури и защо от десетилетие за тях никой не казва нищо, остава една от многото загадки на българските чудеса.
Светилището на връх Голям Калин е изградено на три нива. Според откривателите му то започва да функционира през първото хилядолетие преди новата ера. Така се казва обикновено, но най-вероятно светилището е доста по-старо. И за него като за всички подобни места се допуска, че вероятно е служило за звездоброене и поклонение пред Слънцето, за отмерване на времето, за гадаене и предвиждане на бъдещето. Това са само предположения и вероятно само част от истината, за която писмени свидетелства няма.
Самият връх Голям Калин (2660 метра) има формата на пирамида и така още по-лесно се осъществява връзката с космическите енергии, пише Уикенд. Северните му склонове са стръмни, а южните са полегати и лесно достъпни. В южното му подножие се намира най-високо разположеният язовир – ,,Калин“ на 2394 метра, а в северното – Калинскитете езера.
Скални светилище е оформено на три нива. Върху долната площадка има мегалит с формата на пирамида, която завършва във височината с монументален скален блок. На повърхността му е издълбан жлеб в посока изток-запад, пресечен под прав ъгъл в източната му половина от две листовидни вдлъбнатини. Те са оформени в посока север-юг и дават възможност за наблюдение върху зенита на Слънцето в определени дни от годината. Горната площадка е оформена в почти правилен кръг. В средата е разположен монументален скален блок, а в североизточната, югоизточната и южна посока се намират три скални могили., маркиращи посоките на изгрева на слънцето в периода на слънчевите равноденствия и лятното слънцестоене. Между двете площадки в южна посока са регистрирани кръгли изсечени ямки.
Светилището си има и символична каменна порта, разграничаваща позициите ,,горе“ и ,,долу“ между долната и горната култова площадка, която маркира границата между ,,двата свята“. Изследователите предполагат, че самият връх Голям Калин може да е бил част от цялостен култов комплекс. Именно високите върхове се свързват най-често със загадката НЛО и със свидетелствата за странни летящи обекти нощем и дори денем. Легенди по цял свят разказват как боговете живеят в непристъпни върхове далеч от хората. В основата на всяка легенда лежи истинска история. Каква е тя за рилския Голям Калин, предстои да узнае.
