Равногорските тракийски гробници в Северозападните Родопи са почти неизвестни в сравнение с тези в Долината на тракийските царе. Смята се, че са изградени около 4-и век преди новата ера от племето беси. Най-голямата, която може би е и най-голямата на територията на България, е открита случайно при разораването на картофена нива през ноември 1986 година в местността Чамериката край село Равногор в община Брацигово.
След това откритие година по-късно в района на селото започват археологически разкопки под ръководството на покойния откривател на златната маска на Терес Георги Китов.
Археолозите разкриват 20 гробници, строени в периода 4-2-и век преди новата ера. В една от могилите е намерено Равногорското съкровище от девет предмета, част от украса за конска амуниция – юзда, начелник и седем кръгли апликации.
На шест от тях са изобразени бюстове на богините Атина, Артемида и Нике. Богинята Атина е изобразена с шлем, щит и копие. На седмата апликация за гърдите на коня е изобразено крилато тракийско божество с венец на главата.
Смята се, че това е Нике. Предметите имат съвършена изработка от сребро и позлата, което за пореден път доказва майсторството на древните тракийски бижутери, чието изуство остава ненадминато.
По форма и украса начелникът е уникален. Единствен негов аналог в Древна Тракия има сред предметите от изчезнато някъде Каварненско съкровище. Двата комплекта гарнитури за конски сбруи са останки от ритуални дарове и вероятно са използвани като свещени атрибути по време на религиозен обред.
Според някои изследователи той е свързан с култа към мъртвите. Следите от огън в гробницата дават основание да се предполага, че даровете и ритуалът със слънчевите божества и божествата на подземния свят са част от култ в Древна Тракия.
Както в цяла България и край Равногор има следи от иманяри. 60-ина години преди да се разкрият ттака наречените гробници, търсачите на съкровища попадат на необикновен медальон. Той представлява изображение на сфинкс с две лъски тела, свързани с обща човешка глава.
„Изображението е моделирано, подробностите по него са предадени с вещина и издават уменията на голям майстор, работил около 6000г. преди Христа“, пише в своя доклад Георги Китов, цитиран от Уикенд. Ако всичко с цифрите е точно, то явно видният археолог датира красивата находка много по-назад във времето от 4-и век преди новата ера, като се отнася към 6-и век пр.н.е.
Когато са открити преди повече от 30 години, гробниците са сравнително добре запазени като архитектура. Георги Китов казва през 1987г., че дотогава не е намирана по-голяма куполна гробница на територията на Балканите.
Освен всичко останало, тя е на надморска височина от над 1300 метра. По време на откриването им гробниците са частично разрушени. Най-вероятно са били ограбени още в древността, когато през 1-ви век имало въстание на траките срещу римските завоеватели, пише Китов.
По време на експедицията си той открива златна халка, късове от плетени железни ризници и други материали, които свидетелстват, че в гробниците са били положени златни владетели.
За съпротивата на бесите свидетелстват хрониките на Тацит. В тях римският историк пише: „Траките питаха „Кои сте вие“. Отговорили им „Ние сме римляните. Покорителите на света“. „Ще бъдете такива, ако ни победите“, отговорили господарите на планината.
Според Тацит битката на бесите със завоевателите била продължително и много кръвопролитна. Римляните победили, но в завладените територии намерили само телата на убитите си противници. Живите били скрити в полите на планината, която бесите добре познавали. Те не подозирали, че завоевателите ще хопитят надробните дарове на техните богове, заради това и не ги скрили.
Опитали се да покрият с пръст само по-голямата гробница, но съдържанието й останало вътре. Римляните го плячкосали, но все пак един от предметите убягнал от очите на похитителите – златна халка с изрязани листа от венец. Именно тя е обрамчавала медальона, като халката е открита от експедицията на Китов 60 години след медальона.
Казанлъшката е двойно по-малка
Равногорската куполна гробница е кръгла с диаметър от 5,30 метра, което я прави най-голямата в България през 1986г. Прочутата Казанлъшка гробница е два пъти по-малка от Равногорската.
Стените на гробницата са дебели 2,30 метра, като имат както външно, така и вътрешно лице – явление, непознато допреди 30 години за тракийската гробищна култура.
Гробницата има коридор с широчина от 85 сантиметра и дължина 5,15м., който води към гробищната камера. Изградена е от каменни блокове и плочи, споени с кал. Най-вероятно в нея е погребан местен владетел, който след смъртта си е бил обявен за Бог и останките му са били изгорени.
