Най-западните родопски светилища се намират около Велинград. Уличките е едно от тях. Името си носи от тесните римски пътища, които го достигат, Главният друм навремето минавал покрай река Елина и свързвал прохода Юндола с Тракийската низина.
Друго предположение свързва името със зелените алеи, които се образуват върху плоската равнина между скалите. Приличат на улици и оттам идва името. Уличките е малко светилище от три реда гранитни скали с фигури по тях.
Древни светилища пазят Велинград
Има толкова каменни образи, че няма как да не се зададе въпрос дали природата ги е изваяла за хилядолетия, или древните обитатели на тези земи са ги направили. Под светилището Уличките някога имало крепост, вероятно разрушена при Великото преселение на народите между IV и VII век.
Отвесните и единичните големи скали тук вероятно са дооформени. По облите камъни има култови панички за жертвопринушения или за други обреди на траките, а нищо чудно и на още по-древни хора. Това светилище е със скален център, но скалите под него продължават надолу към река Елина.
Има и единични скали, които са дооформени, но хилядолетията са заличили следите от траките – беси, одриси, илири. Скалите на Уличките са високи 7-8 метра, широки 4-5 метра и дълги 30-40 метра. Подобни издълбавания освен тук се срещат и в местността Паничките, Марина Черква, Върбица.
Наблизо се намира и друго тракийско селище, известно като Градот. В него са открити каменни идоли – глави на овен и други животни. Местните любители на древността предполагат, че както Уличките, така и Градот са създадени от една и съща цивилизация – едното място за жилище, а другото за обреди.
Скалните глави на Уличките може би са дело на някой много древен скулптор. Каменният Джаба забалява туристите
Следите от човешко присъствие се отнасят към 5000 г. преди Христа. Скалните феномени отстояват на 5-10 метра един от друг. Намират се на около 2 часа от центъра на Велинград, като се ползва пътят покрай река Елина.
Има табела за отклонение вдясно по черен път. Той става доста стръмен, после се върви по пътека през борова гора, излиза се до изоставени градини и оттам се следва жълтата маркировка. От Уличките се виждат Славеевите скали. Те са център на голям некропол.
Поне така смятат доста изследователи. Траките са погребвали между камъните починалитр – върху мъртвеца поставяли огромен камък, който да се вмести между вертикалните. На други места поставяли огромна плоча върху вертикалните скали, където полагали човека, напуснал физичексия свят.
Такива места за погребения има на много голяма площ в района, като центърът е скалният комплекс Славеевите скали. Дори над сами Велинград, където са скалите Баба и Дядо, има некрополи. След манастира ,,Свети Николай“ те са много на гъсто.
Вероятно този некропол е бил обграден с каменна стена, от която се виждат останки, различават се и пропускателните пунктове. По Славееврите скали няма нито една култова ниша. Точно под тях обаче са открити доказателства за тракийски гроб, покрит с голяма каменна плоча.
Милееви скали са кръстени на хайдутина Дядо Миле. На Славееви скали траките се прекланяли пред слънцето
Всички древни гробове са разровени от римляните, Те са знаели за златото на траките и са разполагали с роби на строеж на пътища и други цели. По облите камъни до гробовете са траките има издълбани паници, някои от тях доста големи.
Вероятно при скалите Баба и Дядо се е провеждало и богослужение, като първосвещеникът се е изкачвал на една висока единична скала с издълбан трон. Като най-убедителна се смята теорията, че Славееви скали са използвани за възхвала и молитви към Бога Слънце и Богинята Майка Земя.
Този комплек се достига за около 2 часа, като се тръгне от кръчмата ,,Баба и Дядо“ и се продължи нагоре къ манастирите ,,Свети Георги“ и ,,Свети Николай“. В началото има останки от римски път, но от едно място , където е поставена табела заради отклонението кум Славееви скали, започва третостепенен римски път към тях.
Няма останки от крепост, но явно и римляните са посещавали това място, за да построят път до него. Преди тях траките са правили пътища, за да достигнат до култовите си места. Изсичали са ги в скалите с ширина 80 сантиметра.
Славееви скали са уникален скален комплекс, който се намира в подножието на връх Черновец (Аралчал) северозападно от Велинград. О т върха на скалния масив се открива удивителна панорамна гледка към Чепинската котловина. Велинград и заобикалящите го родопски дялове Алабак, Къркария и Баташка планина, пише в. „Уикенд“.
Активните проучвания в района на Славееви скали започват от 2001 г. Откритият археологически материал датира в широки граници – от периода на Бронзовата епоха, но се срещат и по-късни материали. Преобладаващите видове са няколко типа купи, чаши и съдове с голям обем. Украсата и формата на фрагментите показват, че те имат характеристики, типични както за късната Бронзова епоха, така и за ранната Желязна епоха.
Последвайте Faiton.bg във Facebook и Instagram за още идеи и съвети за пътувания.
