България

Скалните светилища в Силистренско крият страшни тайни

Скален комплекс от светилища, олтари, трон от камък, загадъчни пещери в силистренските общини Алфатар и Кайнарджа са сред малко познати български чудеса.

Те все още чакат своето активно проучване, докато над тях продължават да витаят загадки и легенди за древни времена, когато по тези земи на долен Дунав са живели тракийските гети и се кланяли на бог Залмоксис.

Гетите убиват за Залмоксис най-смелия войн – хвърлят го върху остри копия и се радват, ако умре веднага

Гетите вярвали в безсмъртието на душата и с лекота пренасяли кървава жертва на Залмоксис, при когото смятали, че отиват след физическа смърт. На всеки пет години гетите избирали по жребий един от тях като пратеник с послания и молбиза нуждите си до Залмоксис.

За целта поставяли три копия, върху които хвърляли пратеника от височина. Хародот пише за девет копия. Ако пратеникът умре пронизан, смятали, че богът е благосклонен, но ако не умре, избирали друг посланик когото също хвърляли  върху острите копия.

Обикновено пратениците били най-храбрите и най-красиви гетски войни. Гетите са тракийско племе, което през 339 г. пр.н.е. обитавало двата бряга на долен Дунав. Херодот ги споменава в историята си със следнаа забележка ,,Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките“.

По време на подоха на Дарий I срещу скитите (513 г. пр.н.е.) гетите се противопоставят на персийския владетел, но са победени, както и другите тракийски племена по десния бряг на Дунав.

Древните реки, пресъхнали към края на XVIII век, са образували живописни каньони и пещери

След отхвърлянето на персийското владичество гетите от десния бряг на Дунав стават част от Империята на одрисите, докато те са завладени от Филип II – владетел на Македонското царство, към 340 г. пр.н.е.

Завладяването на земите на гетите от дясната страна на Дунав дава повод на македонските владетели да предявят претенции за власт над гетите и на север от Дунав, но опитите на Александър Велики (през 335 г. пр.н.е. и 327 г. пр.н.е.) и Лизимах (310 г. пр.н.е) с ги подчинят, остават безрезултатни.

Според стари източници гети и даки са племена от един и същи род, с един език, но на различни територии. Обитателите на земите около Дунав са наричани гети, а тези, живеещи в планините чак до река Тиса – даки.

Гетите мятали стрели към небето срещу бога на светкавиците и гърма, вярвайки, че няма друг бог освен Залмоксис. Херодот научил гръцките колонисти по Черноморието, че Залмоксис бил роб на известния философ и математик Питагор (втората половина на VI в.пр.н.е) на остров Самос.

Баджалията е голяма пещера край силистренското село Стрелково и скално светилище на Залмоксис – митичен цар, жрец и бог на тракийското племе гети

Въоръжен с много знания, след като бил освободен от Питагор, Залмоксис забогатял и накрая се завърнал при сънародниците си, където изпъкнал с ерудицията си и изтънчения начин на живот.

Изградил си зала, в която посрещал видните гети, угощавал ги и ги учел, че нито той, нитосътрапезниците му и наследниците им ще умрат, а след смъртта ще отидат на блажено място, където ще тънат в охолство.

Същевременно накарал да му направят подземно жилище, в което се спуснал и живял отделен от света в пълна изолация три години. Траките тъгували и го оплаквали, но на четвъртата година Залмоксис се явил и ги накарал да повярват, че е безсмъртен.

В Силистринско смятат, че кукерският фестивал в  региона е наследство от тракийската обредност, свързана с бог Залмоксис.

Автор: Силвия Драгомирова

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button