Манастирите Метеорa – чудото на Гърция. На няколко километра северозападно от град Каламбака, внушителните скали на Метеора се издигат от равнините на Тесалия, едно от най-удивителните места в Гърция. Преди много векове върху тези гигантски скали със спиращ дъха пейзаж, достигащ над 600 метра височина, се е формирала една от най-важните монашески общности на Гърция. Гръцката дума Метеора означава „висящи във въздуха“ и тази фраза уместно описва тези забележителни гръцки православни манастири.
Метеора е страхотно място за преживяване, грандиозен пейзаж и византийски манастири, кацнали на върха на стръмни скали, които съхраняват безценни артефакти и стенни рисунки. Днес само шест манастира са активни с малък брой монаси или монахини, които живеят на Метеора. През 1988 г. манастирите Метеора са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство, а зоната Метеора-Антихасия е част от мрежата Натура 2000, където се намират някои редки видове птици и цветя. Когато се приближите до град Каламбака, най-близкия голям град близо до Метеора, и живописното село Кастраки ще видите комплекс от гигантски скални стълбове от пясъчник, които се изкачват в небето. На върха им ще забележите известните манастири Метеора.
Ето и някои от манастирите на Метеора които трябва да посетите
Свети манастир Велики Метеорон
Основаването на манастира Велики Метеорон е отправната точка на организирания живот в Метеора. Изсъхнала върху най-внушителната скала, тя заема командваща позиция сред манастирския комплекс Метеора. Това е най-големият и най-официален от съществуващите манастири Метеора, както подсказва името му.
Големият Метеорон е основан малко преди средата на 14 век от Свети Атанасий Метеорит, който е и първият му основател и първият, който организира системна монашеска общност. Йоанис-Йоасаф е син на гръцкия сръбски крал на Тесалия и Епир Симеон Уресис Палелог, чието седалище е Трикала. Симеон Урезис Палелог, бащата на Йоанис, умира около 1370 г. и синът му го наследява на трона. Въпреки това младият цар, наситен с божествената любов, бързо отхвърля временната власт и глъчката на света и заменя царската пурпура за монашески бит. Той идва във Великия Метеорон, където е приет като монах с името Йоасаф на 22-годишна възраст. Малко след смъртта на Атанасий Йоасаф поема задълженията си в манастира Велики Метеорон, като приемник на своя духовен баща. Йоасаф, разширил и преустроил първоначалната църква, издигната от Атанасий, превръщайки я във великолепна сграда. Атанасий и Йоасаф жителите на Великия Метеорон и строителите на Светата църква са причислени към хора на светците и се почитат на 20 април.
Великият Метеорон чрез безкрайни приключения и гонения през последните шест века продължил непрекъснато своето монашеско присъствие и излъчване и е запазил важна част от своите съкровища и своите безценни национални и религиозни реликви. В светилището на католика има важни стенописи на македонската школа, а забележителните фрески на главната църква и притвора се смятат за създадени от Георги, ученик на Теофан Критски. В горната света обител се намират параклисите на Богородица (Дева Мария от Метеоритния камък), на Свети Кръстител, на Свети равноапостоли Константин и Елена и на Свети Нектарий (по-съвременен). Най-важните сгради са центърът (кухня), старческият дом, трапезарията и др.
Манастир Свети Варлаамски
Манастирът Варлаам дължи името си на отшелника-анахорит Варлаам, който за първи път населява скалата през 14 век. Историята на манастира започва основно от началото на 16-ти век, когато на скалата се заселват и организират своя манастир братята Янина Теофан и Нектарий Апсари, потомци на стария континент византийски род. Апсарите през 1518 г. обновяват основно параклиса на Тримата Йерарси, който е построен на мястото на първоначалния католически манастир, построен от Варлаам, през 1536 г. построяват кулата на лебедката и през 1541 г. построяват днешната църква, посветена на Вси светии. През 1627 г. параклисът на Тримата йерарси е възстановен на мястото на старокатолика, който е построил Апсарите и през 1637 г. е украсен от артистичния екип на Йоан Прист и деца, дошли от Каламбака.
Основното църковно изографисване е извършено на три етапа. В първата фаза те са създадени, до 1548 г., от известния иконописец Франгос Кателанос, стенописи на светилището и наоса. Във втората фаза, през 1566 г., нартексът е изрисуван от тибийците Контарис Георги и братът на Франгос, спонсориран от Антониос Апсарас, епископ на Вела от Янина. Последната фаза на украсата (1780 и 1782 г.), както свидетелства надписът в северозападния стълб, над изображението на Дева Мария, вероятно се отнася до незначителна интервенция, чиито видими елементи са неразличими. Тази последна фаза е част от периода, през който манастирът продължава да процъфтява, организира библиографска лаборатория и получава щедри дарения от владетели на Влашко.
Манастир Русану
Името на манастира Русану е неопределено, най-вероятно заради първия обитател на скалата или основателя на оригиналната църква. Скалата, наричана Русану, е обитавана от началото на 16-ти век, докато манастирът е основан през 14-ти век. Но манастирът приема днешния си вид през 16 век, когато братята Йоасаф и Максим от Епир по време на общия ремонт на манастира възстановяват, със съгласието на епископа на Лариса Висарион и игумена на манастира Велики Метеорон, разрушената църква, посветена на Преображение на Исус Христос.
Католиконът, построен от двамата братя от Джанена през 1545 г. и украсен със стенописи, по време на ръководството на Арсений през 1560 г., е посветен на днешния ден на Преображение Господне, но и почитан в паметта на Санта Барбара. Манастирът се превръща в убежище на преследвани личности и семейства по време на различните исторически превратности на нацията. През 19 век манастирът запада и бавно попада в скит за монасите от манастира Варлаам. Днес, след реставрацията, през 1980 г., от Археологическата служба функционира като женски манастир.
Манастирът се намира по пътя от Кастраки за Метеора между Свети Никола Анапафсас и Варлаамския манастир. Изкачването до манастира първоначално е било по стълба, а сега се извършва с помощта на два масивни моста, които са построени през 1930 г. и заменят предишния дървен мост, построен през 1868 г. Сградният комплекс обхваща цялото плато на върха на скалата . Манастирът се състои от триетажен комплекс с католикон и килии на приземния етаж и приемни, други килии и помощни помещения на другите два етажа. Католиконът, построен през 1545 г., е кръстообразен, двуколонен, атонски тип храм с просто, почти квадратно пространство, покрито с леко елипсовиден купол. Картините на дневника са направени през 1560 г. и представляват по качество едно от най-зрелите живописни произведения на акмето на „Критската школа”.
Манастир Св. Николай Анапафсас
Началото на монашеския живот на скалата на Анапафсас се поставя през 14 век и името на манастира вероятно се дължи на стар основател. Към тази фаза принадлежи и параклисът Свети Антоний, по стените на който все още съществуват останки от стенописи. Манастирът е обновен през първото десетилетие на 16 век. При Лариса митрополит св. Дионисий Милосърдият и екзархът Стагон монах Никанор, които са основателите на манастира, издигат на днешната църква, която е изографисана от известния критски художник Теофан Стрелицас през 1527 г. От първото десетилетие на 20 век. Манастирът бил изоставен и започнал да се разпада. През 60-те години на миналия век той реновира и реставрира от Археологическата служба.
Конструкцията и монтажа на манастира (висока правоъгълна сграда с последователни нива) е съобразена с възможностите на много малката площ на платото на скалата, в която е построен. Изкачвайки се по първото стълбище, което е построено, виждате малкия параклис Св. Антоний и криптата, където преди това са съхранявани кодове и наследствени ценности. По стените на параклиса са останали стенописи от 14 век. На следващия етаж е изградена църквата на манастира, малко единично помещение, почти квадратно пространство, предшествано от достатъчно голям спрямо църквата притвор . На горния етаж са старият бряг на манастира, който е реставриран и днес служи за официална резиденция (общежитие), костницата и реновираната от 1971 г. църква „Св. Йоан Кръстител“.
Стенописите, украсяващи малката църква на манастира, се считат за един от най-важните комплекти на поствизантийската живопис, тъй като това е най-старата известна подписана творба на Теофан. В надписа над входа, водещ от притвора към наоса, е запазен подписът на художника „ръка на монаха Теофан от Крит Стрелица. На вертикалните повърхности на стента преобладават композиции с голяма фигура. На северната стена на притвора е поставено внушителното изображение на Второто пришествие, докато западната стена илюстрира Успение на Ефраим Сириец и рядко изобразяване на Адам, който дава имена на животните. В другите две стени в долната зона са изобразени светци в цял ръст и светци, сред които са ктиторите, митрополит Дионисий Лариса и екзарх Стагон Никанор до Дева Мария и св. Атанасий Метеорит.
Свети манастир Свети Стефан
Скалният манастир Свети Стефан, обитаван от монаси в края на 12 век. Според информация към момента не може да се установи, първият основател на манастира през 1191/2 г., в светия отшелник на име Йеремия. Монтажът на сградата на манастира, който е основан през 14 век, завършва през 15 и 16 век. Първият основател на манастира е монахът, по-късно игуменът му Антониос Кантакузенос. Антониос според някои изследователи е син на сръбския деспот от Епир Никифор II (1359) и потомък на големия византийски род. Вторият основател е монах Филотей “ex Склатайнас”, който е наричан обновителя на Свети Стефан.
Теофил издигнал нов стар, вече католически, построил килиите и други съоръжения на манастира. По негово време (1545 г.) манастирът става ставропигий и запазва тази привилегия, както през 1743 г. През 1798 г. е построена нова църква, посветена на Свети Хараламбос, който през 17 век е наричан вторият патрон на манастира. През 18-ти и 19-ти век за първи път няколко сгради и абатството са построени и приемат формата, която има днес. От 1961 г. сестринството на монахините, което живее вътре, е известно със забележителните социални действия.
Манастирът се намира в южния край на купа Метеора, точно над Каламбака. Достъпът до манастира е много лесен, тъй като малък каменен мост свързва модерната улица на входа на манастира. Вдясно и вляво от входа са развити килиите на манастира. В източната част на двора се намира хестията, малка квадратна куполна сграда, конюшните и други помощни помещения на манастира.
Света обител Света Троица
Манастирът „Света Троица” е направен през 1488 г. от монах на име Дометий. Но източниците разкриват съществуването му от 1362 г. Най-старата строителна фаза на манастира е представена от сегашната църква, която е построена, както научаваме от надписа през 1475/6 г. и е посветена на Света Троица. Стенописите на църквата са изработени от художника и свещеник на име Антониос и брат му Николай през 1741 г. Католическият езонартекс е построен през 1689 г. и украсен през 1692 г. През 1682 г., с разходите и неприятностите на йеромонах Дамаскину, Йона и Партениу, е построен и украсен параклисът „Св. Йоан Кръстител“
През 1684 г. към югоизточния ъгъл на църквата, която е свързана с храма, е пристроена малка сакристия. Манастирът притежава 124 ръкописа (съхранявани от 1953 г. в манастира Св. Стефан), включително шифри на манастирите Анапафсас и Русану. Посетителите, за да стигнат до манастира, трябва да пресекат пешеходна пътека надолу до подножието на скалата и след това да изкачат 145 издълбани стъпала. Вляво от входа на манастира се намира параклисът Св. Йоан Кръстител, в скалата е изсечена малка ротонда. В края на коридора (вдясно) е католиконът на манастира. Представлява малка двуколонна кръстовидна църква с купол и просторна равнина от западната страна. Северозападно от строителния комплекс на манастира, зад църквата, посетителят пристига на най-високата точка на скалата, от балкона се открива рядка гледка към останалите манастири и Метеорските скали..
