Една арабска приказка в истинския живот – това е Мароко. Когато някой търси незабравимо преживяване и запомнящо се бягство, пътуването до тази африканска страна и нейните екзотични пейзажи са точното място.
С невероятно богата история, културно наследство, природа и спиращи дъха гледки, кралството наистина има какво да предложи. От оживените имперски градове, до магичната Сахара и зашеметяващия висок Атлас, тази екзотична страна е богата на истинска история. Да пътуваш дълбоко в пустинята в компанията на опитни берберски водачи, които отвеждат до оазиси с красиви палми и зашеметяващи пустинни пейзажи е същинско приключение.
Мароко е екзотична порта на Африка, страна на мечтите, митовете и легендите. Палми, каньони, оазиси, реки и долини се изивват причудливо по пътищата на страната и те са незабравима гледка за всички, които решат да ги прекосят. А в тази разнолика страна, разположена на 450 хиляди кв км има всичко – пустиня, океан, пясък, лед, планини, равнини, кервани с камили,и многолюдни мегаполиси.
Човек наистина се пренася от 9 до 21-и ек. Мароко е за хора, които имат нужда – дори и за кратко – от ориенталски вкус с европейско ниво на обслужване.
Имперските градове на екзотичното кралство Мароко
Средновековните историци и географи наричат Мароко „Магреб ал-Акса“, което означава „най-задапдната земя“. Това определение е много подходящо във всички отношения. Географски страната е най-западната в арабския свят. В същото време тя е максимално европеизирана за най-древната мюсюлманска монархия. Неслучайно около 10 милиона туристи го посещават годишно. Мароканското крайбрежие е отделено от Испания само на 14 км и следователно проникването на европейците тук започва през 15-и век. Страната получава независимост едва през 1956г., а преди това е била под протектората на Франция.
Територията му се мие от Средиземно море и Атлантическия океан, а местните плажове се считат за едни от най-добрите. Неслучайно Агадир, Танжер, Казабланка и Есауира отдавна са избрани от взискателните европейски туристи.
Южната граница на страната е „изгубена“ в пясъците на Сахара и един истински пътешественик едва ли ще се откаже от удоволствието да ходи с керван от камили през пустинята, спирайки за нощувка в палатков лагер, седнал до огъня с чаша от най-силното бедуинско кафе под невероятно звездно небе, а след това да посрещне зората сред пясъчните дюни, простиращи се отвъд хоризонта…
Любителите на планинския туризъм също намират нещо по своя вкус. Например, преход по склоновете на живописните Атласки планини с изкачване до Тубкал – най-високият връх в Северна Африка. Този маршрут не е никак труден и може да бъде изминат от всеки физически здрав човек.
Не всяка страна може да се похвали със собствена национална кухня. Мароко я има. Например тажинът е вид яхния, приготвена от месо, зеленчуци и риба. Или харира – пикантна доматена супа с агнешко и боб. Разбира се, този тип кухня не е за всеки, но в същото време е доста разнообразна и цветна като представяне и дизайн.
Бухара – древната перла на Узбекистан
Но разбира се, основното нещо, което привлича милиони пътници в тази страна, е уникалният мавритански вкус, голям брой исторически паметници и богато културно наследство. Най-популярните градове в Мароко са Маракеш и Казабланка. Най-много туристи в Маракеш традиционно привлича джамията Кутубия, построена през 12-и век и според легендата е строена два пъти.
Казват, че след завършването на строителството „неочаквано“ се оказа, че михрабът (специална ниша в стената, показваща посоката към Мека)… е насочен в грешната посока. В гнева си султанът заповядал да отрежат главата на архитекта, да разрушат джамията и да я построят отново.
Според друга легенда, ако през нощта на пълнолуние човек с чисти мисли, стоящ на минарето на джамията с лице на изток на фона на луната и си пожелае нещо, тогава то ще се сбъдне на сто процента. Почти всички туристи изпълняват този ритуал.
Вторият притегателен център в този град е площад Джема ел-Фна. Наричан е още „площадът на отсечените глави“ поради факта, че преди 10-и век тук са били екзекутирани разбойници и престъпници. Днес това е най-оживеното място в града. В огромно пространство има магадини за подправки, микробуси за продажба на пресен портокалов сок, билки и плодове.
8 от най-красивите места в Абу Даби
Тук водоноски с цветни екипи се снимат с всички, а укротителите на кобра забавляват зяпачите. На площада има няколко добри кафенета с открити тераси, откъдето може да се съзерцава цялото това великолепие.
Градините Мажорел в Маракеш пък са истинска наслада за очите. Тук са събрани екзотични растения от пет континента, а днес и една от най-атрактивните забележителности в Мароко. Красотата на този зелен оазис е като докосване на ангелско крило. Това е магическа градина, която е имала щастието да бъде създадена от художник и да бъде превърната в произведение на изкуството от модната икона Ив Сен Лоран.
Казабланка може би е добре позната на всички от едноименния култов филм. Има както стар град, така и нов – квартал „Хабус“, построен през колониалния период, но в пълно съответствие с мавритански канони. Резултатът е идеализиран традиционен арабски град с лабиринт от тесни улички, спретнати къщи, тревни площи, магазини за сувенири…
Европейските туристи го обичат особено много. Освен това Казабланка е домът на великолепния дворец Махкама дю Паша, който сякаш е излязъл от страниците на „Хиляда и една нощ“. А също и най-високата религиозна сграда в света – джамията Хасан Втори. Височината на минарето му е 200 метра, което е с 40м повече от катедралата Свети Петър във Ватикана и с 3 метра по-високо от Хеопсовата пирамида.
Много е трудно да се изброят всички забележителности дори на тези два града. Но има и други прелестни места – например Фес, където през 859 година е открит най-сторият университет в света и където се намират най-живописните базари в Мароко.
Или Танжер на брега на Гибралтарския пролив, където се намира един от най-известните султански дворци. Какви ли не филми са снимани тук: „Исус от Назарет“, „Лорънс Арабски“, „Перлата на Нил“ и др. С една дума, Мароко няма да позволи на никого да скучае. И ако искате да видите арабски привкус, но „в рамките на разумното европейско обслужване“ – това е мястото.
