Ще „попътуваме“ по маршрут, достъпен за всеки любител на българската природа, свещени места и исторически забележителности. Надяваме се, че ще запалим интереса ви и ще поемете на път, за да видите още много неща на живо.
Пролетната ни разходка е из Димитровград, Хасково и Стамболово – три общини, обединени от проект за развитие на регионалния туризъм, подкрепен от Европейския съюз. Скътани в Източните Родопи, тези градове и селца доскоро тънеха в забрава, но днес вече с право могат да се похвалят, че имат и минало, и бъдеще.
Пристигаме първо в община Димитровград, част от проекта „Развитие на регионален туристически продукт: Хасково – Димитровград – Стамболово“. Тя се състои от два града – Димитровград и Меричлери, и 25 села. Пътуването е лесно, защото общината е важно транспортно кръстовище в Южна България.
Димитровград е на 220 км от София и на 18 км от областния център Хасково. Тук се пресичат първокласните железопътни артерии: Пловдив-София – на запад, Свиленград – на изток, Стара Загора – Русе, на север, и Кърджали – на юг.
Димитровград
Димитровград е от малкото градове с точен рожден ден – 2 септември 1947 година. На тази дата е издадено постановлението на Министерския съвет за изграждането на първия социалистически град в България. Построен с ентусиазма на младежи от 963 населени места, дали своя доброволен труд, Димитровград се превръща в открит музей на социализма. Романтиката и всеотдайността на бригадирското време изграждат символиката на една отминала епоха, белязана от мечтите на цяло поколение.
Градоустройственият план е впечатляващ за времето си, благодарение на европейското мислене на първите архитекти – Петър Ташев и Любен Тонев. Ефектно фасадно покритие, каменна облицовка, фигуриране на колонадите, аркадни пешеходни зони. Архитектурното наследство отрежда на града важно място в европейската културна история.
Заедно с партньори от 11 държави, Димитровград участва в проекта АТРИУМ – Архитектура на тоталитарните режими на 20-и век, за създаване на тематичен европейски културен маршрут, кандидатстващ за статут „Маршрут на Съвета на Европа“.
Светилището на нимфите и Афродита
Духът на Тракия от древността до днес е съхранен в единствения нимфеум в България и край с. Каснаково, на 14 км от Димитровград. Това е най-добре запазеното тракийско светилище у нас, издигнато върху руините на древен култов център, около карстови минерални извори. Обявено е за Национален паметник на културата през 1968г.
Според запазени надписи на гръцки е построено в чест на нимфите и Афродита през 2-и век от служилия в римската армия тракиец Тит Флавий и неговата благоверна съпруга Клавдия Монтана. Там, край лековитата вода, вдигнали голям амфитеатър, храм и помещения за поклонниците. Тит Флавий получил земята като награда за 30-годишната си вярна служба към Рим.
Една от легендите разказва, че издигнал храма на Афродита, богинята на любовта, в честа на вярната си съпруга Клавдия Монтана, задето го чакала толкова дълго, докато е бил на служба.
Могилица – поредната причина да се влюбиш в Родопите
Според друго предание на Тит му се явила неземно красива нимфа, която се опитала да го съблазни първо насън, после наяве – в деня на откриването на светилището. Мъжете, които я зърнали, ослепели, защото само жена може да види нимфа. Единствен Флавий останал невредим. Нимфата му обещала неземна радост и божествено безсмъртие, но той отвърнал, че остава верен на жена си. Когато чула тези думи, нимфата се вкаменила.
Светилището на нимфите и Афродита е известно за науката още от 1898 година. Тогава хора от с. Каснаково започнали да копаят около скалите, за да разберат откъде идва водата. Те разкрили трите басейнчета и подпорната стена. Находките, намерени тогава, са безвъзратно загубени, тъй като някои от камъните и архитектурните детайли били използвани за строежа на училището и старата църква в селото, а други – за пътя към Хасково.
Хасково
В Хасково е издигната най-високата в света статуя на Божията Майка с Младенеца. Завършена през 2003 година, две години по-късно е вписана в книгата „Световни рекорди на Гинес“, а от 2009-а е в списъка на 100-те национални туристически обекта на България. Височината на статуята е 32,8м. и тежи 120 тона.
В основата на великолепния монумент е разположен параклисът „Рождество Богородично“.
Узунджовският храм
Храмът „Успение на Пресвета Богородица“ се намира на 11 км от Хасково в с. Узунджово и е обявен за паметник на културата. Построен като християнска църква, през 1593. е унищожен от Османската империя и на негово място е изградена джамия – част от огромен, приличащ на крепост, керван сарай, чийто централен вход е запазен и до днес. В началото на 20-и век. Турция връща имота на България и започва преустройството на джамията в църква. През 2007-а храмът е възстановен напълно.
При реставрацията са открити два средновековни надписа на арабски език, които все още не са датирани. Прозорците са с изящни витражи, изобразяващи сцени от живота на Божията майка.
Община Стамболово
Тя е гранична между областите Хасково и Кърджали. Намира се в близост до град Хасково – на 25 км, и включва 26 населени места.
Биоразнообразието е огромно, растителността е различна, животните и птиците са разнообразни. Тук се среща пясъчната боа – единствената боа в България, има прилепи, лалугери и два вида сухоземни костенурки, които са световнозастрашени видове.
Районът е царството на хищните птици. Гнездят три вида лешояди: египетски, белоглав и черен – най-голямата европейска хищна птица.
В местността Хамбар кая до с. Пчелари личат следи от 6 гробници, вкопани в горната част на масива и покрити с каменни плочи. Най-живописната от всички, изсечени в отвесна скала, се намира в местността Кара ин. В резултат на изветряването на скалите над входа се е образувал скален навес като арка.
Александровската гробница
Само на две места в България са намерени стенописи в тракийски гробници – в прочутата Казанлъшка и откритата през 2000г. до с. Александрово, на 21 км. от Хасково, от археолога Георги Китов. Александровската датира от 4-и в. пр.Хр. и е играла роля не само на гробница, но ин а храм и мавзолей. Входът й е висок 2,20м., таванът се снишава постепенно и накрая се кляка, за да се влезе в кръглата камера, където е смъртоното ложе – знак на почит към погребания. Добре запазените стенописи представят религиозни обреди, ловни и бойни сцени.
От 2011г. Александровската гробница е част от 100-те национални туристически обекта на България, в момента тече процедура по включавенто й в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Източник: сп. „Дестинации“
