Центърът на столицата на Словения Любляна е без автомобили вече повече от десетилетие, казва VICE. Но дали примерът му е лесен за последване?
В един все по-нестабилен по отношение на опазването на околната среда свят жителите на големите градове, които притежават автомобили, трябва да се замислят много сериозно за това колко важно е шофирането за тях и дали могат да организират живота си без него. Това е въпрос и за гражданските власти, които контролират животa навсякъде от Атина през София до Цюрих и обратно.
На 19 септември парижани излязоха на улицата — пеша — за да отпразнуват седмото издание на на „Paris respire sans voiture“ (Париж „диша без автомобили“), инициатива, която трансформира както Place de L’Etoile, така и Avenue des Champs-Elysées в забранени зони за автомобили между 11:00 и 18:00 часа.
Общината на Париж се стреми да създаде зони с ограничен трафик през следващата година, разширявайки неделята без автомобили в нещо по-постоянно. Парижани планират трафикът през втория ден на уикенда да се ограничи само до жители, таксиметрови шофьори и търговци, казва VICE. Останалата част от населението щe може да се придвижва с велосипеди, скутери, обществен транспорт или пеша.
Този стремеж, да градовете да станат по-чисти и по-приятни за живеене в дългосрочен план чрез ограничаване на броя на превозните средства, които имат неограничен достъп до определени зони, не е съвсем необичаен. Други градове в Европа се опитаха да предприемат подобни действия и възприеха подобни начини на живот. Дори малки британски градове като Норич имат пешеходни центрове.
Испанският град Понтеведра, разположен в югозападната част на Галисия, направи пешеходни както стария си град, така и центъра на града още през 1999 г. През 2011 г. той стана първият град в света, който създаде и публикува карта, известна като „Метроминуто“, която изглежда като стандартна транзитна карта, но всъщност показва както на туристите, така и на жителите колко време отнема ходенето между най-популярните точки, като ги насърчава да пътуват пеша, вместо да пътуват с кола. Оттогава популярната схема е въведена в европейските градове, включително Познан, Тулуза и Сарагоса, отбелязва сайтът Бизнес новините.
Но може би най-добрият пример за това как директната, положителна промяна може да премине от планирането до живия опит е малък град в Централна Европа.
През 2007 г. град Любляна, столицата на Словения, публикува „Визия 2025“, невероятно задълбочен списък от предложения за по-зелен, по-чист и по-устойчив град. С надеждата други градове в Европа да продължат добрия пример.
Централно място в предложението на Любляна за създаване на екологично отговорен град е превръщането на центъра на града в зона без автомобили. Пешеходната зона е подсилена от подобрения както във велосипедните мрежи, така и на обществения транспорт. Шумовото замърсяване и газовите емисии във въпросния район спадат, а през 2016 г. Европейската комисия обяви Любляна за зелената столица на континента.
Схемата за намаление на замърсяванията не винаги е била толкова добре приета от словенците.
„Имаше протести“, казва Саша Поляк Истенич, академик, който е написал няколко статии за въздействието на пешеходната зона върху града.
„Жителите, живеещи в центъра на града, смятаха, че трансформациите ще направят достъпа до домовете им невъзможен. Проведохме няколко дебата по темата, но тогавашният кмет Зоран Янкович не отстъпи пред опозицията. Постепенно жителите на града започнаха да се адаптират към промените и възприеха нови навици, които да им паснат. Смениха колите си с велосипеди или започнаха да използват повече обществения транспорт.
Едно от основните предизвикателства пред екипа на „Визия 2025“ е как най-добре да се преосмисли Slovenska Cesta, главен път, който минава точно през центъра на туристическия район на Любляна. Трудността се усложняват от факта, че от 1993 г. улицата е защитена като паметник на културното и национално наследство и отдавна играе важна роля в ежедневието на града.
В допълнение към класическите политики за устойчивост и ангажименти като насърчаване на използването на велосипеди и съществуващи форми на транспорт, градът въвежда „Kavalir“, малък парк от електрически превозни средства, които са безплатни за използване и достатъчно бавни, за да бъдат приети с лекота.
Въпреки първоначалните опасения относно дългосрочната устойчивост на изолирането на част от града от частни превозни средства – някои противници все още твърдят, че липсата на автомобили е довела до по-чист, по-подреден, но по-малко „автентичен“ и все по-облагороден център на града.
Истенич вярва, че е „изминало десетилетие и никой не може наистина да си представи колите някога да се завърнат в центъра на града“.
Истенич е категоричен, че другите местни власти, които гледат към Любляна като модел за град без автомобили и град на бъдещето, трябва да имат нещо предвид. „Изключително важно е да очертаете на жителите точно какви са плановете и защо се предлагат“, казва тя. „Хората се колебаят относно промяната в началото, но става по-лесно да приемете ситуация, ако сте запознати с положителните страни.“
Париж може да диша по-добре без автомобили в неделя, но дали той или други големи градове в Европа ще вземат подобни решения, остава да видим.
