Казват, че навремето моряците често откривали острова не с компас, а по вълшебния аромат, който се носел от подправките, отглеждани тук. Затова наричат Занзибар и Острова на подправките. Тук се преплитат историите на приказни герои, легендарни личности и завоеватели. През времето архипелагът, състоящ се от двата големи острова Занзибар (или Унгуджа) и Пемба, е управляван от португалци, омани, британци, но духовете, които според местните го населяват, никога не загубват силата си. И днес магията им се усеща навсякъде.
Приказният герой Синдбад Мореплавателя е роден тук според местните жители. Но ако това може да е само легенда, то със сигурност на африканския остров в Индийския океан легендарният фронтмен на група „Куин“ Фреди Меркюри е поел първата си глътка въздух преди да изплаче, а после и да запее. Това се случва на 5 септември 1946 г., когато семейството му от персийски произход му дава името Фарук Булсара. Тук са живели също писателят Хемингуей и пътешественикът изследовател Дейвид Ливингстън.
Занзибар откри най-големия хотел в цяла Африка
Навремето бащата на Фреди е счетоводител, който работи за британското правителство в Къщата на чудесата (Beit el-Ajaib), която е сред символите на страната и сега може да се види в старата част – Каменния град (Стоун Таун), на град Занзибар. Сградата, в която сега е Националният музей, е архитектурен паметник и е обявена за национално богатство. Историята й датира от XVII в., когато е построена от морски инженер в чест на султан Баргаш. Наречена е Къща на чудесата, тъй като била първата и единствена къща с електричество в Занзибар.
Най-впечатляващото място в Занзибар е старата част – Каменният град, защитен от ЮНЕСКО. Наречен е така заради кораловия камък, най-често използван в строителството тук, който придава на сградите топъл червеникав оттенък. Лабиринтът от улички, напомнящи арабски сук, е останал от времето на оманите, които управляват острова от векове. Улиците са навярно най-тесните в света и човек едва се промъква между старинните сгради. През 1832 г. султанът на Оман прави Занзибар столица на Източна Африка. Оттогава са и приказните палати на султаните.
Архитектурата на сградите е интересна смесица на арабски, персийски, индийски, европейски и африкански влияния.
Капаците на тесните прозорци на къщите в Каменния град са винаги притворени, защото мюсюлманите не допускат любопитни погледи в дома си.
Много от портите на къщите имат метални шипове. Вероятно това е индийска практика, за да се предпазват от войнствените слонове. Марко Поло пише през 1295 г., че в Занзибар има „доста слонове“. Тези симпатични животни вече са изчезнали оттук, но шиповете още се използват за декорация.
Какво трябва да знаем за Занзибар, преди да посетим райския остров
В Каменния град се намира и книжарницата „Масомо Бук“, която е като парламент. Всяка неделя по обяд в задната й стая се събират местните мъже, за да разискват политиката.
Началото на туризма тук поставя американец, възхитен от красивите плажове на острова. Преди тридесетина години той прави хотел в стара арабска къща, като запазва атмосферата й, но поставя цветни телевизори във всяка стая. И до днес местните се гордеят, че са първата страна в Африка, в която се появяват цветни телевизори.
Сега екзотиката на острова привлича все повече туристи. Едно от най-големите удоволствия е, че можете да си берете кокосови орехи направо от палмите, които растат навсякъде. А след това да отпивате от млякото им с наслада, изтегнати на белия пясък на някой от 25-те плажа край Индийския океан, които наистина се вписват в класическите представи за рая. С кокосово мляко се приготвят и някои от многобройните морски специалитети. Истинско предизвикателство за гмуркачите са кораловите рифове около Занзибар и съседните острови в архипелага. Познавачи твърдят, че коралите тук са сред най-красивите в света.
Водите са толкова бистри, че пъстрият подводен свят се вижда дори с невъоръжено око. Единствено в Занзибар се срещат и маймуните червен колобус.
Араби мюсюлмани пристигат в Занзибар преди векове с дървени лодки с триъгълни платна. С подобни лодки се придвижват из водите край острова и съвременните занзибарци. Казват, че с тях често се пренасят и контрабандни стоки до континента.
Занзибар получава независимост от Англия като арабски султанат през 1963 г. В началото на следващата година обаче занзибарците събарят стария режим и към края на 1964 г. се присъединяват към съседна Танганика (Танганайка). Така се образува Танзания – името й е съставено от първите срички от имената на обединилите се страни. Днес архипелагът е с полуавтономен статут, а седалището на правителството му е в Каменния град.
Навремето търговията на острова процъфтява. Хора от цял свят се събират тук, за да купуват роби, слонова кост и карамфил. Тогава цената на занзибарския карамфил достига 10–12 000 долара. И сега подправката е основната стока за износ. Преди години обаче най-големият й потребител – Индонезия, където се използва най-вече за традиционните карамфилови цигари, започва да я култивира и престава да я купува.
В момента на малкия архипелаг освен карамфил се отглеждат чер пипер, кардамон, канела, ванилия, индийско орехче, хлебно дърво. Туристите могат да се включат в специален тур, за да се запознаят с производството на ценните подправки. Ароматът им още повече изостря сетивата за магията на архипелага, където човек разбира смисъла на често употребявания израз тук „хакуна матата“ – „няма проблеми“, на суахили, пише „Филтър“.
