Огромни камъни с интересни форми бдят над Западните Родопи по хребета Дъбреш – Беслет. До тях се достига трудно, като все още само опитните планински водачи и изследователите от няколко университета са техни гости от време на време. Това не означава, че забележителните скали, които са определяни като светилища на древните траки, са недостъпни.
Просто се иска повече желание, страст и издръжливост за достигането им. Наградата се изразява в усещане за сливане с красивата природа и истинско доближаване до земята, до нейните тайни, наричани мистични и загадъчни. Мистиката обгръща изцяло горите в западното и югозападното подножие на най-високия връх на рида Дъбре – Беслет.
Мистичният рид Дъбреш – Беслет е загадъчен и малко познат
Издига се на 1937 м надморска височина, а около него са съсредоточени четири значими и проучвани от няколко научни експедиции скални светилища – Кара таш, Али Алан, Селанов бук и Кози камък. За Кози камък тук е ставало въпрос и друг път. Ведно с другите скални свети места обаче това светилище оформя един от мистичните кръгове пазители, пръснати по цяла България.
Защото огромните камъни с причудливи форми на хора, животни и някакви други същества вероятно имат функцията на безмълвни пазители на районите, където са изградени. Кой и кога ги е направил – тези въпроси нямат отговори. По-ясен е въпросът защо ги има и отговорът на Елица Димова може би с едоближава, най-много до истината.
До връх Ботев – тайните и красиви кътчета на Стара Планина
В него се посочва, че всички каменни светилища по днешните български земи са част от древна система за някакъв вид защита и закрила на земята, както и за непознат за днешното време контакт с космически обекти, а вероятно и същества. Никак не са малко мегалитите в България, на които съвсем ясно могат да се различат наземни образи, рептилски физиономии, звездни карти.
Мегалитите в България и куполните съоръжения имат защитни и укпрепващи околната среда функции
Древните никак не са били глупави. В последните години учени стигнаха до извода, че камъните имат много специфична структура, която позволява определени вибрации чрез слънчевата светлина да се запечатват като в диск или флашка в камъка, посочва Елица Димова. Тя изтъква, че никак не е случайно, че на тази основа в някои общества са възникнали анимистични култове, които придават одухотвореност на природата.
Оказва се, че това има рационална основа. Всичко на Земята съсдържа вода в различни състояния и чрез нейната способност да запечатва информация, свойството е присъщо и на камъните. Една от теориите твърди, че някои от камъните преди милиарди години са били кристали. А доказателства за това, че каменните светилища или тракийските куполни гробници са имали повече от ритуална функция, се съдържа в конструкцията им – твърде блаизка и дори еднаква, пише „Уикенд“.
Това изключва да имат естествен произход. Както в гробниците, така и в мегалитните светилища, са отразени разбиранията на живелите преди 10 и повече хиляди години хора по земите на Балканския полуостров. Доказателство за общността в изграждането и разбиранията на древните е високото светилище Селанов бук по рида Дъбреш – Беслет.
Има много общо между скалната гъба на Селанов бук и устройството на тракийските куполни гробници
То се намира на 1635 м надморска височина в непосредствена близост до тракийско и късноантично селище в местността на Старото водно стопанство по поречието на река Вищерица в Западните Родопи. Скалната гъба е цялата начупена отдолу с кръгли, елипсовидни и правоъгълни ниши, така че наподобява пита от пчелен кошер. На североизток нишата е пробита и преминава в скална арка, над която отгоре се излива широк канал, изтичащ от импозантен скален котел, изсечен на скалната гъба.
Култовите площадки в съседство са осеяни с множество вкопавания – жертвеници с кръгла, елипсовидна или сложно-съставна форма. Елица Димова подчертава, че конструкцията следва купола на съоръжението Четиньова могила и Средна гора и символиката на пчелата и пчелния кошер – те пък като символи на богинята майка закрилница и раждаща. Всъщност от един определен ъгъл гъбата прилича и на лице, но неземно лице, а на същество, различно от човек.
Фотинските водопади в сърцето на Родопите
Археоастрономическите изследвания установяват, че използваните в древността отвори на скални арки от територията на светилището Селанов бук са насочени към изгрева на слънцето в деня на лятното слънцестоене на 21 юни. Това ги свързва със скалните арки на близките мегалитни светилища Цареви порти и Каялийските скали в Западните Родопи и скалната арка на високото мегалитно светилище край Царев връх в Южна Рила.
Последвайте Faiton.bg във Facebook и Instagram за още идеи и съвети за пътувания.
